Спортна седмица 18 – Първите ми 10 км

Да, да, да – първите ми десет километра – съвсем официални и на състезание.

Е, добре де, последна съм… ама с време 1:16:43. Разбирай единицата като час, не като един ден 😛

Ииии, добре де, не ги избягах всичките километри, около 2-2,5 ги проходих. Такъв беше планът. Целта на първите 5 км беше да дам всичко от себе си, пък за вторите каквото дойде. Ми получи се!

А на финала беше много приятно, хем му се вижда края, хем детето ме чакаше, което си е стимул има кой да те посрещне, хем разни вече завършили хора ти се радват (ми то и да си последен не е лесно), хем фотографи те снимат, че и медал получаваш. И после как да не изглеждаш така:

и заедно с Вероника така

Денят продължи с кафепиене, сокопиене и другопиене на бягалите, един брой щерка, един брой моя сестра и един брой племенник, сите събрани на езерото в Дружба.

След порядъчния припек, още по-добрия и обилен обяд последва репетиция на ансамбъл. Само дето някои несвикнали на тез длъжки пробези, не бяхме си преценили размерите на пришките по стъпалата. В резултат при подскоци и танцувални движения тези пришки се разраснаха и доведоха (от зор и болка) до стъпване на криво и изкълчване или както там му е медицинския термин на десен глезен. И то два пъти!

В резултат на това спортна седмица 19 засега не се реализира 🙂 тече възстановителен процес и евентуално от днес изправителна гимнастика.

Ще попитате защо ви разказвам само за неделя – ми щот в останалите шест дни бях на работа и то все до тъмно. Та спортната седмица се заключи в един единствен ден … ама силен 🙂

Ще попитате и къде се дянаха цели три седмици отчет – е ще разберете, като остане малко време, надявам се сега по празниците 🙂

Е, вече съм почти готова за Атина! Доволна работа! … нещо имам усещане, че напоследък само се фукам … сигурно затова ми се връща тъпкано с тия болки в глезените.

PS. Първата снимка е на Begach.bg, а втората на Вероника или всъщност на телефона на Вероника, изпълнител, нашата вярна публика, Калина