Мальовица скай рън – надцених се


Не съм спряла да тренирам, нищо подобно. Само не се отчитам. Ама след тоя пост ще се отчета и ще видите защо си мълча. То всъщност и не е за приказване де🙂

След три и подкарваща четвърта седмица в почивка и лежане се усетих, че наближава Мальовица Sky Run.Откак бях видяла, че ще има такова нещо, си бях казала, че ще участвам … Не защото съм много напреднала, а защото обожавам Мальовица (дали има изобщо човек, който още да не го е разбрал). Обаче то лежането не води до добри маратонски резултати, както е известно. Е, може и да води, ама в маратонския мързел и маратонското изтягане в хоризонтално положение. Та така де, с две думи до последно бях в мисленка, да се регистрирам ли и да ходя да се излагам или да си кротувам. Обаче пуста душа не трае, глава пък – съвсем, а денят се оказа свободен откъм други задачи. Е как да не иде човек?

И отидох🙂

Само вижте за какво става дума

Maliovitsa

Значи две трасета – 14 и 19 км, ама само едното минава през върха, пък на мен върхът ми е важен. А освен това – денивелация над 1000 м в едната посока. Готино а! В допълнение ще кажа само, че от личния ми опит и неколкократното изкачване на Мальовица знам, че на места наклона е почти 90 градуса. Абе голямо предизвикателство.

Аз разбира се, като една уважаваща себе си патица, изобщо не съобразих, че част от трасето минава през непознат за мен терен и си мислех, че като съм катерила преди, ще се справя и сега. Тоооо, не че нямаше да се справя, ама щях да си сляза довечера и кой щеше да ме чака – точно никой. Но, Юлия я тресна амбицията, мотивацията, агитацията и всичката друга -ация на света и се литна да покорява 19 км дистанция в ето този порядък:

Класическото трасе – старт от ЦПШ Мальовица и преминава през – Йончево Езеро, Заслон Страшно езеро, премката на Камилата и Ловница, заслон Бак, Еленино езеро, вр. Мальовица, а финала е на ЦПШ. Контролното време до втора тераса е 3ч30мин. и 4 часа до Еленино езеро.

Уточнявам, че преди години бях ходила до Йончево езеро, ама нататък йок.

Отделно, патицата – демек аз, биде ужилена от любимото си насекомо – демек оса в събота късно вечерта, докато разхождаше най-добрия си приятел – демек Хари. Обаче първата – демек пак аз, е алергична към химичните отделяния подкожно на втората – демек пак осата и се наложи да си постави инжекции в огромното мастно наслояване в задната част на телото – демек няма да уточнявам, щот се сетихте за онова с трите букви, започващо с г. Та в резултат на тази мила среща ми се беше образувало интересно главоболие преди старта, от което пък преди Йончевото езеро за една бройка щеше да се мре. Да живеят лекарствата за лечение на кухи лейки.

Голям преход беше и голям кеф всъщност. Особено там, където не бях стъпвала и там, където бях сама с мислите си и планината (то нали се сещате, че като си последен и някак си не си в калабалъка). Пък и хора интересни срещнах. Изобщо, беше си страхотно.

Ето ви изглед от Страшното езеро, не че знам какво точно му е страшно. На мен лично ми беше бонбонено, щото на пункта ме бяха снабдили с бонбони🙂 много голям заряд давали, пък аз да не знам.

DSC_0015

А това е лански сняг посред лято. Ако не сте виждали – те така изглежда. Като го снимах се сетих за ескимосите и първото, на което учат децата си – жълтия сняг не става за ядене. Да ви кажа – ланския също, а и леко кафенее🙂 Хич не му се хвърляйте, разчитайте си на собствено довлечената вода.

DSC_0017

Точно преди премката снегът беше повечко и организаторите бяха направили стълбички и бяха пуснали въже. Моята светла личност обкрачи въжето и така тръгна нагоре. Идеята беше, че ако се спъна първо ще се пребия по-качествено и второ – шансът да ми се оплете крака във въжето е по-голям и съответно оцеляването по-възможно. Все пак не забравяме, че някои хора сме с два леви крака и сериозни постижения в нелепите претрепвания🙂

DSC_0019

А това пък ми е част от гледката награда – отгоре връз премката

DSC_0022

Вярно, повече ходих бързо, отколкото тичах. Е добре де, признавам си, че ситуацията беше по-скоро такава „от време на време даже се затичвах“🙂 Обаче славно си вървях напред и всъщност на втора тераса закъснях само пет минути след контролното време.

Както се сещате, не искаха да ме пускат нагоре. Ама аз инат голям и се примолих, та не ми устояха на чаровната усмивка и ми разрешиха да продължа към Еленино езеро. Обаче още по път усетих, че ще най-добре да спра до там. Пък и там закъснях след контролното време.

Надцених се и ми беше гадно, качваше ми се на върха. Ама друг път🙂 Все пак теглих чертата на около 16 изминати километра и над 1000 м денивелация, даже доста над хилядата. Така да се каже берекет версим и да си имам робокопската треска от следващите няколко дни.

На връщане ме крепеше една важна мисъл, че долу хората не ги интересува колко от трасето си минал, а това че завършваш на собствен ход и с усмивка. Ето това е големият позитив на завършването последен, всички те чакат и те аплодират все едно си победител. И всъщност всички бяха победители, дори само заради факта, че бяха там в планината, че общуваха с нея и със себеподобни, които споделят обща страст. Много се радвам, че намерих такива хора. Беше прекрасно!

Пък и вече си имам нова цел – следващата година да мина по цялото трасе на скай ръна😉 Да ви призная доста е тежко.

Но си струваше – отвсякъде🙂

PS. А организаторите се бяха справили перфектно с всичко – маркировка, пунктове, дори бяха подрбали внимателно и видовете храна, която да те зареди с енергия, но да не ти тежи в бягането. Затова им казвам огромно Благодаря!
И на Георги Урумов много благодаря, защото беше така добър да сподели пътуването си до там и обратно с мен. Казах ли ли, че хората, които тичат са страхотни😉

Posted on 08/08/2013, in Природа, Спорт и танци. Bookmark the permalink. 18 коментара.

  1. Зори, ти знаеш за каква красота и кеф говоря :*

  2. Чудно.Само заради разходката и гледката си струва да се поразходи човек.

  3. Абе аз не обичам да си давам многно зор.По скоро бих наблегнал на приятната разходка

  4. този маршрут да го тичаш е мн сериозно предизвикателство. Трейл бягането, или по пресечен терен, изисква сериозна подготовка, така че и това което си постигнала си е добър резултат – 16 км!!. Постът ти е мн хубав с всичките снимки и типичен корсо-хумор🙂

    • Скай рън е още по-тежко бягане, дори не знаех, че е толкова тежко. За мен поне де, заради денивелацията. Абе хубаво изживяване беше🙂

  5. Юлке, тоя маршрут ще го измина само ако пред мен върви едно магаре и на самара му има каса с бира…

    • Ама ти не знаеш колко е красиво горе. Уникално е!

      • Имам условие – прочети го в твоя блог!

        • Ама ти можеш да се качиш, магарето няма да може, много ще му е стръмно … обаче винаги можеш да се стремиш да го достигнеш като знаеш, че те чака от другата страна😉

          • Юлке, не си права! Изкачвал съм се по баира върху гърба на муле чак до Света гора!!!

          • Там може да не е толкова стръмно … но аз не съм се качвала там де🙂

          • Нема и да се качиш никога, защото там е мъжко царство. Дори и животните са мъжки!🙂 Казват, че Людмила Живкова е била в манастира, преоблечена като мъж…

          • Знам … но уви се съобразявам с тази религиозна дискриминация🙂 Много пъти съм си мечтала да мога да вляза там, ама ще е в някой друг живот. Много ми е голям задника, за да мина за мъж :)))

  6. Ех че хубаво и си го рекла и си го преживяла! Много се забавлявах да чета и завиждам блогородно за гледките, за времето и ентусиаЪма. Ама една реч ти се лее, кеф. целувки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: