Ако утре ме няма


Ако утре ме няма
не плачете за мен,
изпратете ме с усмивка
в тоз последен земен ден.

Ако утре ме няма,
забравете тъгата,
заредете ме с радост,
за нов път, който ме чака.

Ако утре ме няма,
не стойте тихо до стената
или във ъгъла свити,
в унисон със душата.

Не, говорете си шумно
и разказвайте смешно,
както аз във живота
кудкудякам успешно.

Ако утре ме няма,
не ходете бавно, на пръсти,
а танцувайте бясно,
като торнадо около оста си.

Със хоро бързотропно
разлюлейте земята,
да ме приеме с любов
тя дълбоко в недрата.

Ако утре ме няма
песен гръмка запейте,
ангелите да чуят,
душата ми да посрещнат.

Ако утре ме няма,
този стих си спомнете,
това не е песен изпята,
а на моята душа завета.

И ако утре ме няма,
не забравяйте само,
че тялото се изпепелява,
но аз във вашите сърца оставам.

Posted on 16/10/2013, in Опити за поезия, Разни. Bookmark the permalink. 6 коментара.

  1. това малко ми напомня
    на възрожденска песен

    ако умра ил загина, не мой да ме жалите)))

    • Да знам, прилича много, но това си е наистина мое си лично желание, просто ми се изля така, а не като проза. И ако утре ме няма, наистина искам нещата да са така, ама тогава няма да мога да го кажа …

  2. Юлке, ти ли го съчини това стихотворение? От сега си го поръчвам като епитафия на каменната ми плоча…🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: