Щрихи в черно-тъжно


И сълзи и стонове чува,
душата, зареяна в полет,
но болката е веч излекувана,
а тялото – няма опора

дали това е край или начало,
в този момент май само душата си знае.

Posted on 16/10/2013, in Опити за поезия, Разни. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: