Щрихи в черно-тъжно


И сълзи и стонове чува,
душата, зареяна в полет,
но болката е веч излекувана,
а тялото – няма опора

дали това е край или начало,
в този момент май само душата си знае.

Posted on 16/10/2013, in Опити за поезия, Разни. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: