Спортна седмица не-мога-да-я-преброя – вторите ми 10 км

Някой да не си помисли, че съм се отказала от бягането. А неее, не съм, въобще, изобщо и хич даже 🙂

А някой да не си помисли, че спирам да се отчитам с наближаването на маратона в Атина. А неее, продължавам … просто досега нямаше какво толкова смислено да отчитам.

Беше просто едно динамично лято, пълно със задачи, танцуване, фестивал, планина, море, средно количество спорт (даже един скай рън), някакви здравословни нерадости, които спират нормалния човек от активен спорт и не на последно място – беше жега. А тичай на жега де! Аз поне не мога … добре де, не ми се иска. Еми то пот се сипе на талази, прахоляци лепнат, аромати се разнасят, не се диша, не се мърда. Всъщност най-вече напича размаващо и мързелът превзема всяка възможна клетка. От моите клетки де! Ама те щот са мързеливи – всяка една по отделно и всички взети заедно.

Хубаво казва един приятел „мързелът, мойто момиче, е философия на живот“. Е, лятно време я усвоявам досте добре 🙂

Обаче есента дойде 🙂 С нея и нова работа и нов офис, а покрай тях и ново място за тичане – Ловният парк. Ма то много хубаво бе! Пък и състезанията отново започнаха … гъдел голям 🙂

И така на шега, на майтап Sofia Evening Run почука на врата, а пък на кака й тежат краката, гъзот, шкембака и рамената. Как ще се тичат 10 км? Оцъклих се направо. Танци-манци и други радости, ама с контузено рамо и коляно човек трябва да взима крути мерки преди да се хвърли в такова съревнование.

Та така в понеделника преди състезанието реших, че е време да влизам във форма. Взех си раничката под мишничка и на обед опознах Ловния парк, за да го обикна … и го обикнах, безвъзвратно! Цели три километра го обичах, вдишвайки аромата на есента и слушайки сухите листа под краката си 😉

В сряда направих проверка, дали още я обичам тази гора. Да, окончателно се зарибих, с цели 5 км въртене из пътеките 🙂

В петък планирах да проверя мога ли да изкарам 7 км. Обаче не предвидих, че тЕлото ми може да е на едно малко по-различно мнение. Аз му казвам „ще ти тичаш“, то ми отговаря „гледай си работата, ще ям“. Голям спор падна, но накрая се предадох иииии всичко отиде в киреча … ъъъ в сандвичите. И докато се възстановявах от спора Ася изгря с тази диета и довърши всичко спортно в мен 🙂 (искала съм й разрешение да публикувам)

Assya Georgieva: На вниманието на слабеещите – яйчена диета:
– понеделник – взимаме едно яйце
– вторник – сваряваме го
– сряда – обелваме го
– четвъртък – разтоварващ ден
– петък – изяждаме белтъка
– събота -изяждаме жълтъка
– неделя – разтоварващ ден
Julia_pulia: 😀 аа четох я вчера
Julia_pulia: по тоя повод с шефа пием бира, изядохме по един сандвич и той слезе за още по един
Assya Georgieva: ех и ти, построи комунизма
Assya Georgieva: при това ШЕФА ти носи обяд!
Julia_pulia: 😀

И така в размисли и кулинарни страсти дойде състезанието.

Малко се притеснявах, че след два дни ядене ще бъда като вълка след операцията на ловеца и изваждането на Червената шапчица и баба й … и уви, не сбърках. Сякаш тичах с две тухлички Ytong някъде вътре в мене си. По едно време, около седмия км бях готова да умирам. Обаче то човек от ината си пати, та като стиснах зъби и финиширах. На всичкото отгоре видях, че се движа с по-добро време от предния път и на финала като ми дойде сила, като ми олекнаха телесните обиколки, леле хвърчах.

Бях много щастлива! А пък фактът, че бях част от отбора на Ericsson. Страхотно е да се чувстваш част от едно цяло. Имахме си две щафети, публика, която да ни подкрепя. Страхотни са тия момчета и момичета! А най-милото е, че въпреки смяната на работата, те все още ме приемат като част от този отбор и им благодаря безкрайно за това 🙂

На всичкото отгоре направих следната невероятно горда за себе си равносметка:

– Подобрих си времето с цели ТРИ минути и свалих до 1:13:29 – демек час и тринайсет минути (може да не е много, ама за мен е всичко :P)
– Не завърших последна 🙂 а предпоследна – това си цяло едно място напред много моляяяяяя 🙂
– Общият ми пробег за седмицата достигна 18 км, което е своеобразен рекорд за мен
– Забавлявах се безкрайно и то с хора, които много обичам и ми липсват.

Изобщо, страхотна седмица беше!

PS. Снимката с червения пингвин е на Александра „Алекс“ от този албум
Снимката на отбора е качена от Helder Varela Palhas, който всъщност ме запали отново по бягането