Атинска равносметка – краят на една спортна година! Успях!!!


Едно постигнато желание!
Една пропусната, но не загубена мечта!
Една гордост от постигнатото!
Много щастливи мигове!
Много открития!
Много нови и прекрасни хора, цяла нова среда!

Щом аз успях, значи всеки го може🙂

1385226_10151727987100924_2119196999_n

Отдавна трябваше да го напиша този пост, ама не беше равносметкаво време. Та ето го сега, малко преди да изпратим 2013 г. Е, не стигнах до Атина, но пък стигнах на десет км от нея (знам, че звучи странно, ще ви се изясни).

Цяла година се прицелвах в едно важно за мен събитие – маратонът в Атина и трасето за 10 километров пробег. И поради най-голяма световна глупост не успях да отида. Да, пълна глупост – не се регистрирах навреме, защото кой да ми каже, че и на маратоните затварят регистрацията при прекалено натрупване на желаещи. Нищо де – догодина🙂

Трябваше да съм там на 10 ноември. Е, поне такъв беше планът. Обаче плановете са за това, да се променят. Вместо това с Хари бягахме 7 км трейл на Кактус Рън. И да ви призная, хич не се чувствах прецакана от този факт – напротив.

Как започна всичко?
Или защо една пищна 70 килограмова жена със сто хиляди травми реши да малтретира тялото си с бягане на дълги разстояния?

Обичам да тичам от дете, разтоварва ме; тренирала съм лека атлетика; някак си ми е влязло в кръвта. За пореден път се събудих към спорта след участието в маратона на София на култовата дистанция от 2,5 км през 2012 г., след едномесечно обездвижване и все още наранена дясна ръка. Тогава почти се задуших заради нетренирани бели дробове и се стреснах доста. В същото време, страшно ми хареса да участвам в подобно събитие. В края на декември отидох в планината с Хари и осъзнах в колко лоша спортна форма съм. И проблемът не е във визията или способностите, а в отношението към собственото ми тяло, или по-скоро в липсата на отношение към него. Сякаш си загубил връзка със себе си, с това което си и което заслужаваш да бъдеш (включително здрав и тонизиран). Беше време за промяна! Амбицията ме завладя … и оттогава няма връщане назад🙂

Какво постигнах?

Когато си започнал с пробег от 600 м и завършиш няколко състезания от по много километри, значи си постигнал много. Поне според мен, защото преборих себе си, мързела си, непостоянството си, прибързаността си. Дори само за това, си струваше цялото това трениране през годината.

Когато си започнал с пробег от 600 м, можеш да се гордееш със списъка по-долу:

580752_10151711657038531_1467001976_n

Бягания в пресечена местност:
– 6 км – април 2013 г. – Владая Eco Run
– 5 км – май 2013 г. – Buhovo Run
– 14 км – август 2013 г. – Мальовица Скай рън
– 7 км – ноември 2013 г. – Кактус рън, на Панчарево – второто ми бягане в дует с Хари.

Градски състезания:
– 10 км – юни 2013 г. – състезанието на Панчарево
– 10 км – октомври 2013 г. – Sofia Evening Run

Няма състезание, което да не завърших, на което да се отказах и да се предадох. Само на Скай ръна на Мальовица финиширах в малката и не се справих с голямата дистанция. Зарядът от успеха е огромен – защото още помниш, че си започнал от пробег от 600 м.

PRT0513_3727b

Какво открих?

Не мога да опиша с думи безкрайните открития, спортни, социални и индивидуални, които ми се случиха. За първи път се сблъсках със състезанията в пресечена местност и се влюбих в тях. Страшно ме мотивират, направо палят и откровено ме е яд като не успея да участвам. Те ще бъдат голямото предизвикателство за 2014🙂

Открих, че обичам да тичам сама с мислите си, с вятъра в косите (и потта, която се лее); че обичам да тичам навън, независимо от времето – всичко е въпрос на правилна подготовка; че обичам да съм в близост с природата, пък била тя и в парка или на езерото в Дружба; че обичам Хари да ме придружава; че нямам никакви проблеми да завършвам последна и да се гордея с това; че ми е приятно да предизвиквам себе си и да се справям все по-добре.

Открих много нови хора – стойностни, амбицирани, подкрепящи и приемащи; хора, които се състезават предимно със самите себе си и винаги ще намерят секунда за усмивка, за подкрепа, секунда да си кажете „браво“, „само така“ или „още малко остана“; хора, които са общност, готова да те приеме с отворени обятия.

Открих, че е добре, от време на време, да планираш нещата в далечина, а не както аз съм свикнала – юруш на импровизацията в последния момент. Е заради това си изпуснах Атината🙂

Какво научих?

Измежду многото нови знания, научих нещо страшно важно – че МОЖЕ – стига да поиска човек🙂

А аз искам още за 2014 г.:
– да бъда по-постоянна;
– да завърша пълния Скай рън;
– да участвам в поне един маратон в чужбина;
– да опитам да пробягам полумаратон – 21 км.

Дали ще се получи – ще видим🙂

Знам само, че пресичам финала на тази година като победител.

976056_649384968421186_244693994_o

А как я финиширате вие?

Posted on 30/12/2013, in Спорт и танци and tagged , , , . Bookmark the permalink. 18 коментара.

  1. Джули, така ме зареждаш за приключения… Прегръщам те, Живецо!

    • Благодаря! Аз открих, че най-големите си приключения май хич не ги споделям в блога … ама то е заради многото емоции.

  2. Браво! Завиждам ти с бяла благородна завист.
    Желая ти една прекрасна 2014 година, изпълнени мечти, много любов и доброта!
    Ние (аз и той до мен) финишираме 2013 със 220 кила сумарно живо тегло и навършени общо 116 години (набори сме, та се дели на две и се разбира кой на колко е🙂 ) Но с толкова мечти и планове за 2014. Една от първите в хронологичен ред е да се видим до края на януари.
    Целувки и прекрасни празници!

    • Като ви гледам показателите виждам интересно съотношение 2 към 1, което не е лошо, те и моите са същите 70 кила срещу 34 години … ама като се замисля всъщност не искам на 70 години да съм 140 кг🙂

      Чакам те!

      И честита нова година🙂

  3. Джули, как да не те лайкне човек, като си такова мъжко момиче! Съмнявам се, че всеки може това, което ти си постигнала…

  4. Джу, поздравления🙂 2014-тата да ти е още по-готина!

  5. Вдъхновяваш ме! Продължавай да тичаш

    • Задължително, никакво спиране, даже със сезнатия кръст тичам … ама това щот не нося нищо на гърбина🙂

  6. Браво, Юлия! Единственият начин да вървиш напред е победиш първо себе си! Здраве, щастие и късмет през Новата година! И постигане на целите!🙂

    • Амане, на теб също пожелавам здраве, щастие и късмет🙂 Пък колкото до целите – постигат се, е понякога се и променят де, поне моите🙂

  7. Браво, Юле! За тичането.

    А за човек, който твърди, че не си поставя новогодишни цели, това направо е удивителен опит в непоставянето)))😉

    • Мерси Ронка, а колкото до целите, те са по-скоро желания и никак не са новогодишни, направо са си много стари. Всяко си се е родило в своето си време – едното август, едното октомври, едното … от както тичам изобщо🙂 Абе както дойде така, важното е да ми е кеф.

  8. така си е😛 знам, че напълно случайно са тук точно по нова година ))
    дерзай, нека тая година и маратон цял да избягаш.

    • Аааа, точно ти най-добре знаеш как аз и плановете, аз и списъците хич не се събираме в едно изречение🙂 Добре, че не съм в крайности, ами се опитвам да планирам поне тези неща, дето без планираненяма да станат. Демек пона за Атина трябва овреме да се регистрирам, щото тоя път искам да ида пък … въпреки че според Елдер нищо освен пълен маратон в Атина не си струва, но това е друга тема🙂

      • Веронката

        Абе пожелавам ни и на двете, къде планирано къде не, да си надминем очакванията по най приятните начини. Ида чукнем по едни 21.5 км пък кой знае, може и заедно:))) шарената сол дето не може да се кихне в акаунта си:) лека нощ Юле, прегръщам та трийсет и четири пъти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: