Празници по спешност


Необикновена е тази Коледа, толкова много необикновена, че само разболяването ми преди Бъдни вечер ми подсказва, че в живота и на празниците има някаква повтаряемост. Пак добре, че бързо станах на крака … този път … заради полазничето.

24 декември е, нищо че едва сега започва. Цялата къща вече спи спокойно, с тихи планове за деня. Само аз още се мотам из тъмното. Меката светлина в кухнята идва от фурната, в която тихо къкри боба. Майка ми е предвидлива, все пак нищо не се знае, знае ли се. Влизам за чаша вода и усащам как ме облива спокойствие. За първи път от толкова много години всичко е наред (макар и да е с краката нагоре🙂 ). Аз не съм полужива от преумора, напротив. Успях да купя почти всички подаръци за един ден, с минимален стрес, в приятна компания и без главоблъсканици. А за утре или по-скоро вече днес сутринта остана малко за довършване. Още не мога да повярвам – всичко е под конторол … в момента…

След такова лека нощ, някак си очаквах на сутринта всичко да се обърка. Защото чак пък толкова подредено, не е на … подредено. Да, бяха ни казали, че едва ли ще изпишат сестра ми и бебето. При изложените факти бяхме сигурни, че остават поне до Коледа в родилния дом. Добре де 90% бяхме сигурни.

Беше 10 часа и с майка ми седяхме кротко в кухнята. Пиехме кафе и си приказвахме. И двете се бяхме отпуснали комфортно и като никога никоя не бързаше за никъде. А това са едни абсолютно редки и безценни моменти. Мигове на мирно и хармонично общуване по между ни, някак топло и неповторимо. В гарнитура подреждахме леко деня, с едно наум.

И изведнъж телефона звънна … „изписват ни“ … „след 14.00 ч“ … „не знам точно кога“ … ииииииии настана юруш🙂

Майка ми взе да събира багаж, да готви обещаната за сестра ми и племенника супа. Аз хукнах да се уговарям с детето, кога да дойде, къде, как, какво … Щото, ако не знаете да ви информирам, тийнейджърите винаги имат по-стройна програма от вашата и с повече уговорки и стиковки🙂

Добре де, ами подаръците. Нали имах да докупувам. И още не съм опаковала всичко. А на Бобо трябва да взема сурвачката от магазина на Цанкова, ми специално жената разнасяше сурвачки заради мен. Пък му е подарък за изписването на бебето. Леле заринахме го това дете – голямото де. На малкото му предстои. То ще мине само с коледен подарък🙂 И на баща ми подаръка да докупя и цветя за сестра ми. И не съм си украсила стаята, ей така висят едни празни елхови клонки и чакат. И сърми не съм купила. Пък искам! И беж до магазина и обратно, и до тук, и до там, и добре че стана бързо. Щото много искам да опаковам подаръците навреме, че да им ги занеса на малките, да си ги отворят вечерта. Все пак такава ни е традицията – на 24ти, не на 25ти. Като не можем да се устискаме. В подаряването не устискваме, не в получаването🙂

И като видях какво ме чака …

DSC_0330

И не успях естествено да се справя … на тръгване бях стигнала до тук.

DSC_0332

Промяна в плановете. Грабнахме багажа, на майка ми – тя остава там, за сестра ми, за дребния, за другия дребен, храната – все пак и те ще опитат да направят нещо като празнична вечеря (майка ми предвидливо беше подготвила храна като за двете къщи). И беж в родилния дом.

А там митинги … изписване на поразия. И вашето, и тяхното, и другото … а ние на студа. Да бе да! И леля нали е нахална се намърда с Бобо да чакат мама на топло, че и кака успя да влезе. А Бобо нетърпелив и само пита за мама. И мама дойде (и тук голям рев падна сестрински, ама за това друг път ще разправям). И си ги прибрахме. И си ги видяхме. И ги наснимахме, нарадвахме, надосаждахме … ми то стана 17.00ч. Кога мина това време бе? Преди пет минути беше десет и аз още пиех кафе.

Айде беж за сърми. Ама то няма и ошаф (ми забравих). Леле и кьорав плод не сме завъдили. Да живеят веригите! И сушените плодове – ще го докарат на компот🙂 и ябълките, и портокалите. И скоростното пазаруване.

Вече сме вкъщи, слава богу!

Абе, ама питка има да се меси! И куче да се разхожда. И слагай ошафа на печката. И да си доопаковам подаръците. Ох! Какво се обърка всичко пак, що пак само бързам бе? Нали всичко беше готово и наред! Да бе да.

Айде, първо, второ, трето. Калина, помагай! Ще успеем навреме. В 20.00ч си го планирахме време за вечеря.

Ето питката е във фурната. И сме готови с подаръците! И коледната чаша с остатъците от сутрешното ми кафе е все още там, все още пълна🙂

DSC_0364

И за първи път сме в този състав – аз, щерка и дядо. Това никога не е било! Супер странно, но доволно. И нямаме усещане, че нещо не е наред. Напротив, даже ни е кеф, че всички са си вкъщи … нищо, че не са в нашата къща🙂

И ето я масата в 20,10ч. С разчупената питка, с 9-те ястия, с казаната кратка молитва и подготовката за голямото размазване в очакване на Рождеството.

DSC_0365[1]

А фурната осветяваше с мека светлина кухнята и още пазеше аромата на току-що извадения от пазвата й боб. Но къщата не спеше. Там в хола, в смях, закачки, спокойствие и почти хоризонтално положение, трима души очакваха Бог да се роди. И бяха щастливи. Защото тази Коледа беше необикновена🙂

Posted on 09/01/2014, in Дом и семейство, Родителство, Традиции and tagged , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Ох, бе Джули! И мен ме разплака! И ме накара да дишам учестено, докато видя накрая, че сте се кротнали…! Имам чувството, че имаш още двама бащи: Чудомир и Елин Пелин! Майка ти е ясна:)

  2. Джу, нещо съм пропуснала новината за полазника🙂 Честит да е!
    И празниците са ви били страхотни! прекрасно е всичко, прекрасно!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: