Обади се като пристигнеш


Наскоро имаше такава кампания, но за мен това е начин на живот, спомен от най-ранно детство.

Дядо ми много обичаше да ни събира на гости, с повод и без повод. Е, предимно с повод … от типа на „хванах много бяла риба и ще я панирам“, „има хубава чорба“ или просто „да се съберем и да се видим“.

И ние се събирахме. Къщата се напълваше от щерки, зетьове и внуци, и приятели на дядо ми, които с годините се превърнаха също в семейство. Дечурлигата играехме, тук-таме се сдърпвахме, а с братовчед ми обичахме да се крием в килера. Майка ми и леля ми все ни се караха, пък ние просто си стояхме там, ей така, за да сме се скрили. Не знам дали ви се е случвало да имате усещане, че като сте се скатали на някое тайно и тъмно място, сякаш сте се пренесли в друг свят; сякаш сте в някаква паралелна реалност на собствени идеи, творения и съществуване. А всъщност просто си седите и си се радвате на това, че сте се скрили (особено сред разни сгънати, подредени и изпрани чаршафи, възглавници и юргани🙂 направо да се чуди човек защо му дуднат на главата и не му позволяват да си кибичи на воля).

Големите сядаха на масата на мезета и питиета. И им беше вкусно, а на мен се караха да ям. Ми не обичах риба, с всичките й кости, нищо че дядо ми я е ловил … и нищо, че панираната всъщност беше без кости. Ми имах си принципи бе – сериозни, последователни и неядящи. Кой да очаква, че след години злоядството ще ме напусне окончателно и безвъзвратно.

Много обичах да дойде и времето за тръгване. Обличането и обуването беше придружено със задължително мрънкане, защото защо трябва да вървим, когато стана най-интересно! Приготвяхме се, а дядо ми винаги казваше: „обадете се като пристигнете“.

И потегляхме. Аз хваната за ръка с баща ми, сестра ми – за майка ми. Крачехме към автобуса, който често чакахме дълго. Говорехме си на много интересни теми, всякакви. Аз се изживявах като философ, дискутиращ житейската мъдрост с баща си … щото на кого ли приличам😉 Чувствах се голяма, с уважено мнение, с тежест на думите. (Колко ли се смее баща ми като чете това🙂 ) Защо ли не си спомням отиването, а само прибирането?

Помня също, че първото нещо, което правеше майка ми, като влезехме у дома, беше да се обади на дядо ми. Казваше само „дойдохме си, лека нощ“ или нещо подобно. Кратичко такова! Но достатъчно!

С годините, за мен, това поведение се превърна в начин на живот. Все се чудех защо се обаждаме като си дойдем от някъде. Анализирах, блъсках си главата връз тоз житейски проблем, но не разбирах. Откровено не разбирах, пък ме вълнуваше … щото нали, модел на поведение.

Мина време и осъзнах, че хората се притесняват за близките си, че ги е грижа за тях, че мен ме е грижа. Започнах да разбирам. Започнах да се обаждам, че ще закъснея, че съм еди къде си, че ще си дойда еди кога си. Знаех, че на някой му пука за мен и ме мисли, ама и на мен ми пукаше за него и исках да е добре и спокоен. И неусетно започнах и аз да казвам „обади се като пристигнеш“ на моите гости. Неусетно започнах да се обаждам на този, който ме е изпратил от някъде, като акостирам пред блока. Важно ми е, че сме важни едни за други.

Снощи и моят баща ме изпращаше от вкъщи към вкъщи🙂
– Обади се като пристигнеш тате, ама като си качиш багажите.
– Добре, чао!

След 30 минути:
– Ало – казах аз.
– Ясно, ясно, лека нощ! – каза баща ми и затвори.

Хубаво е, когато някои неща не се променят!

А ти също се обади, когато пристигнеш, защото някъде там, някой и теб те мисли … с грижа, с любов и с добро!

Posted on 24/05/2014, in Дом и семейство. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Браво, Юлке! Научила си много ценен житейски урок. Винаги се обаждай къде си и кога ще се върнеш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: