Кучешки мамби или как се калява стопанка


!Този пост е предназначен за всички, които по една или друга причина са се ядосали на някого. Недейте, файда йок!

Да дааа, за Блатния фей става дума. За същия онзи, който всяка вечер прави количествен и качествен анализ на локвите в парка. Те, за тоя същия синковец иде реч!

10256307_292176287608905_5187093008754655516_n

Отсега да си кажа, ако сте гнусливи или близо до бързото погнусяване, направо затворете така нареченото четиво!

Не знам за вас, но аз ежедневнено откривам какво огромно предизвикателство за нервната и някои други системи е наличието на Голдън ретрийвър в дома ви. Значи:
– заздравява опорно-двигателния апарат, поради нужда от постоянно удържане на търчащото му и мяткащо се на всички посоки телосложение, състоящо се от някакви си има-няма 30 кг (това последното е според зависи от разхлабеността на стомашно-червния му тракт);
– заздравява гласните струни поради честото и/или почти постоянно крещене на фразите „Хариииии“, „ела тук“, „тук съм“, „седни си на задника“ (не винаги сме културни, важно е да има чуваемост);
– повишава концентрацията – особено в близост с разгонени женски, приятели за борба и въргаляне, малки деца и/или стресирано-истерични придружители, често във вид на баби (или на някой друг близък роднина);
– повишава сетивността към невербалната комуникация – демек, като тръгне да върши някоя работа, мож да го усетиш отдалеч, че се подготвя (освен ако не те изненада).

И в този ред на мисли, все си представяш, че си готов за всичко и си над нещата. Ми куче, ми диване, ми щурак … така де, няма с какво да ме изненада. Да бе да! Ама той така не прави, ама той онака не прави. Дрън-дрън! Оказа се, че за всяко нещо си има първи път. Та така и аз се сдобих с една класация на най-гадните изненади поднесени от онзи с миловидната усмихната муцуна. Малко хора могат да се похвалят с нашите постижения🙂

1. Миналата година със Злати и Хари решихме да идем вкупом на Buhovo Run. Идеята ни беше след това да отскочим до Кремиковския манастир, да си направим пикник, излет или каквато и да било разходка в приятна компания. Речено – сторено! Изкарахме страхотен ден, и тримата. На връщане, обаче, не предвидихме, че на повръщащия в колата Хари може да му прилошее за краткото разстояние от Кремиковци до Равно поле. И както си пътувахме доволни и щастливи, не щеш ли Хари все да издава един много познат и характерен звук. Докато подам на Злати плик, нашичкия повърна; между четирите седалки – централно и отровно. И тук идва голямата изненада🙂 Той се бил наял до гръцмулчето с оборски тор от неизвестен източник. Можете да си представите колко трудно ни беше да пристигнем емоционално и физически невредими до Равно поле. Че повредихме обонянието за известно време, е ясно🙂 Стигнахме, някак поизпрах с парцал и кофи вода – май две-три бяха. Някак си се добрахме до вкъщи. Последва сериозно ръчно-четково-препаратно мега пране и на кола, и на куче. Пък на него му лошо и тежко, и гледа тъжно. Сега ми е смешно, ама тогава …

2. Моето куче си има много кусури, обича да блатясва, да се каля и мърля, но никога не се въргаля в роса, остатъци от хора и подобни. Ама НИКОГА … почти! Миналата седмица отидохме като доброволци на състезание в с. Желява. Голям кеф, невероятна красота, хубави хора и нацъфтяла природа, напомняща че все пак е пролет (въпреки 12те градуса на 1 юни). Просто ден, с мед да го намажеш. Състезанието свърши, а аз надишала се на аромата на нацъфтяла мащерка, отидох да си набера такава. Вървим си ние, гъзурчим си се щастливо около билковите туфички и околните поточета в една долчинка. По едно време вдигам поглед и съзирам гледка, която в първия момент очите ми не можеха да асимилират, за да подадат правилен сигнал към мозъка. На отсрещния бряг четири кучешки крака стърчаха нагоре, а една обърната на чорчик физиономия с оплезен език ми се хилеше. Докато мигам на парцали с блокирала дейност на зрителния нерв, едно пребоядисано куче хукна щастливо към мен, с мутра изразяваща върховна възхита и желание да демонстрира невероятно добре свършена работа. В този момент погледнах пасящите кротичко наоколо крави. Мозъкът трескаво започна да работи: куче – наопаки – цвят връз козината кафяво-зеленикакъв – крави – лайно – ОВЪРГАЛЯЛ СЕ Е – автомобил – задна седалка – трябва да се приберем!!! Излишно е да споделям останалите полумисли. В някакъв тотален стрес и първични инстинкти хукнах към потока. За секунди намерих дълбочко място – има-няма 10 см и вкарах кучето вътре. С два пръста го преобърнах да се омокри хубаво … от което той стана още по-щастлив. Все още живеещи на различни емоционални честоти, той се измъкна от вира и започна да тръска кафявата, но вече наквасена козина, а аз не успях да отскоча навреме. С това достигнах точката на кипене, наврях го в потока отново, извадих го и го хванах за четирите крака. Започнах да го размятам из тревата. Аз го бърша и се карам, той се кефи. Аз пак го бърша и се карам, той пак се кефи! СПА а! Повторихме процедурата три пъти и той схавана, че нещо не е наред. Избърсахме се! Пък обонянието така или иначе вече беше „изтръпнало“. Е, прибрахме се. Дълго се къпахме и дълго се прахме; дълго Хари стоеше виновен, дано да разбра, че това НЕ трябва да се повтаря. Поне козината му стана гладка като коприна и не си донесе нито един кърлеж🙂

Бабата, която пасеше кравите, се заливаше от смях на върха на долчинката, което слава богу развесели и мен🙂

А долината продължаваше да ухае на цъфнала мащерка …

DSC_0737[1]

… ма кой да усети!

DSC_0739[1]

Вече ми е смешно де … обаче тогава не беше съвсем! Те така се калява стопанка🙂 Не знам коя случка да класирам първа и коя втора. Всяка си има своя колоритен превес. Много се надявам, обаче, да не се налага да заформям тройка! Понякога си мисля, че трябва да се казва не Златен ретрийвър, а Блатен ретрийвър … ама сигурно си е строго индивидуално. Явно ние сме с екстри🙂

Така че, много моля, никой да не ми се оплаква. Много л…а има да преджапате, за да ме настигнете и да ме минете😀 Само да съм чула някой да страда заради малко кал хихи.

PS. Иначе всъщност кучето е велико, умно и разбрано. То затова му се и разминава така леко де🙂

Posted on 06/06/2014, in Домашни любимци, Природа and tagged , , . Bookmark the permalink. 4 коментара.

  1. Юлке, почвам да се колебая дали да те поканя на гости заедно с куча…🙂

  2. 😀 не бях се смяла така отдавна:)))
    Какво остава за нашия нечистокръвен рижав, кльощав и обожаващ кафяви мъфини, Баривър:)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: