За безграничната омраза и границите на съзнанието


Да, знам, че пиша в конкретика, но зад нея определено стои общото. Или поне аз го виждам така. А вече много ми се иска да поставя на дискусия конкретни въпроси и хич не ми пука, дали някой ще ме изяде с парцалите.

Всички мразят кучкарите. Дори не съм сигурна дали мразят кучетата. Просто мразят. И хвърлят огън и жупел. Напоследък все по-често и все по-публично. Всеки ден ставам свидетел на тази безгранична омраза по един или друг начин. Все ние сме виновни – за мръсния парк, за липсата на място за игра, за опасностите, които крият животните ни. Онзи ден слушах баба, която казваше на внучето си „виждаш ли ги тия големи кучета, бързо тръгвай, че ще те оставя на тях!!!“ А кучетата бяха на 15 метра, в зона разрешена от общината. Но бабата плашеше детето. Утре него ще го е страх. И кой ще е виновен? Какво насаждаме у собствените си деца?

Било пълно с изпражнения! Да така е. Особено от няколкото бездомни кучета живеещи в парка. Но ние мразим кучкарите, нищо че 90% от тях почистват след любимците си. И никой не си задава въпроса, какво всъщност правят тези кучкари. Защото зад омразата забравяме да видим, че хората със собствени средства обезпаразитяват уличните кучета, за да не носят зарази из същия този парк, в който играят децата. През последните два месеца прибраха четири изхвърлени кучета, които вместо да станат бездомни, гладни, злобни и разнасящи боклуци, сега си имат дом. Но никой не мрази хората, които са изхвърлили тези четири кучета. Никой не мрази хората, които не си кастрират вързаните в дворовете песове и изхвърлят кашони с малки насред града. И защо? Защото е по-лесно. Защото като има виновник, не мислим, че всички сме по малко виновни, понеже си затваряме очите. И вместо да потърсим решение на проблемите, вместо да ги дефинираме, ние просто мразим.

По същия начин мразим и Бърза помощ, защото никога не идва навреме или неглижира проблемите ни. А колко от нас направиха нещо за тази Бърза помощ или за здравната ни система въобще. Колко от нас (вече вас) се съгласиха да ги осигуряват на по-ниска заплата, от колкото реално получават? Колко от вас платиха своя дан, за да има работеща здравна система, в която лекарите да имат достойно заплащане? Хитруваме на дребно, без да си даваме сметка, че именно то нас зависи да имаме уважавани лекари и учители. Техните заплати идват от нашите данъци, които ние не искаме да плащаме. И после ги мразим. Защото е по-лесно!

Мразим и пенсионерите, които гласуват за БСП и после същата партия управлява. А колко от вас, които мразят, гласуваха на изборите? А на предишните? А на по-предишните? Мразим тези, които имат позиция, докато ние нямаме или нямаме воля да изразим. Да, на мен също ми стана мъчно, че на събранието на БСП-Младост в читалище, единственият млад човек беше Кадиев. Миризмата на нафталин от нашите народни носии и официалните рокли на бабите се смесваха с миризмата на пот от нашите репетирали тела и телата на задушаващите се в залата делегати. Не се дишаше! Но повече не се дишаше от осъзнаването кой гласува в България. А защо другите не гласуват? Защо мразим политиците, а накрая пак казваме „тия им спечелиха изборите, ония са платени“. И защо мразим онези, които имат позиция, докато нас ни мързи? Защото е по-лесно!

И безграничната омраза ни е обзела до толкова, че не ни е нужно да ни разделят, за да ни владеят. Ние сме си разделени. В омразата едни към други. И лесни за владеене! Защото сме се фокусирали погрешно – в омразата.

А можем просто да отворим съзнанието си. Да опитаме да разберем позицията на другия. Да станем една идея по-толеранти. Да станем една идея по-даващи. Тогава ще имаме правото и дори задължението да бъдем по-искащи, по-адекватно искащи. И това не е лесно.

Безгранична омраза и ограничено съзнание!

Не може ли да е обратното? Зависи само от нас!

Защото аз имам навика да завършвам разговорите с детето си с фразата „обичам те“. Тръгвайки към работа също целувам кучето си с фразата „обичам те“. И да ви кажа, много ми е хубаво. И се чувствам щастлива. И не искам да ме тровят с чуждата омраза.

Защото аз за себе си съм избрала и не ми харесва да мразя!!!

Posted on 28/07/2014, in Разни. Bookmark the permalink. 6 коментара.

  1. Много добре казано, комплименти!

  2. Браво, Юле!

  3. Юлке, точно навреме си написала статията! Уважавам твоето отношение към кучетата, а и към хората, като цяло, но дали всички като теб постъпват? Мога да ти дам редица примери, когато собствениците на домашни животни ги оставят на воля да се изходят по малка и голема нужда на детската площадка, без да си приберат екскрементите. Оттук произлиза и отношението ни един към друг – човек за човека е вълк или…? Мизантропите са най нещастните същества на планетата!

    • Мосю, ще ти отговоря с коментара на Рени Джумакова под същата ми статия в сураттефтера: „Ирена Джумакова: В нашия парк, ако не почистиш след кучето си така те зяпват очаквателно всички кучкари наоколо, че можеш само да смрънкаш „нещо съм забравил торбичките днес“, след което учтиво ти се предлагат поне шест торбички минимум а нощем е като лов на съкровища с фенерчета. Ако не намериш своето, чистиш първото, което намериш :)“

  1. Pingback: Малкият „петък” – XXIII | Tepavica online

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: