Защото важни са хората


Нормално е в края на годината човек да го обхване равносметкавото време. Това, което искам да споделя аз, обаче, е мисъл, глождеща съзнанието ми от месеци.

Моята година беше трудна, тежка, предизвикателна, донякъде нервна и стресирана. Но тя беше и щедра на успехи, на смели решения, дори на неразумно смели решения, на нови изживявания, на вяра, на радост, на подадена ръка, на усещането, че има смисъл… че животът ти и светът ти имат смисъл. Абе накратко и за пореден път – от всичко по много; взе ми много, но ми даде много.

Тази година не веднъж казах „имам нужда от помощ“ и „благодаря“. И ако второто обичам да го казвам, то за първото ми се къса сърцето, защото съм свикнала да се справям сама. Но по-важното е, че имаше на кого да го кажа. В трудните ми моменти през тази година открих, че много хора са зад мен. И слава богу тук не говоря само за семейството ми, което беше и е най-големият ми гръб. Семейстовото, което макар да не разбира винаги моите решения и идеи, ме подкрепя… пък дори и да не ме подкрепя, ми помага … безпрекословно. Защото така ги разбираме ние нещата, които описват семейството🙂

Открих, обаче, за пореден път, че имам невероятни, верни и страхотни приятели. Приятели, които също се държат като мое семейство. Приятели, които не веднъж застанаха зад мен, дори когато математиката не излизаше или главата ми вреше от идеи и необмислени решения. Приятели, които с години са с мен, но и нови – такива, които ми повярваха, които ме приеха в света си (с цялата ми лудост🙂 ). Приятели, без които не бих била това, което съм днес и в този час. И безкрайно им благодаря!

Тази година поне двеста пъти казах, че Господ е събирач. И го вярвам. Защото ме срещна със страхотни нови хора, които ме накараха отново да вярвам в доброто, в малките неща, в топлината на огъня, който носим отвътре. И почти всеки ден за мен беше малко чудо, в което когато най-много имаш нужда, някой ти подава ръка, често без дори да съзнава колко ти е помогнал.

А примерите са толкова много, че ако седна да ги изброявам със сигурност ще забравя поне 30% от тях. И няма да изреждам, защото всеки, който трябва да се познае в този пост, ще го направи.

Благодаря ви приятели, че ви имам до себе си!

Благодаря ви мамо и тате (баща ми, щото отдавна не те наричам тате), че ме търпите и сте толкова държеливи!

Благодаря Еми и Мите, че ме правите толкова щастлива и ме карате да се чувствам горда леля, но и често като по-малката, а не по-голяма сестра!

Благодаря Калина, че ме възпитаваш как се преживява пубертет🙂 Обичам те безкрайно!

Благодаря ти Боже, че имам такъв свят!

За 2015-та си пожелавам само едно да сме живи и здрави! Защото важни са хората! (Eeee и някои други животни също)

PS: И нека си спомним, макар и за момент, за онези, които вече ги няма, но са били и все още в сърцата и спомените ни са Нашите Хора!

Posted on 30/12/2014, in Разни. Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Юлке, ти си мъжко момиче и знам, че ще се справиш с всякакви трудности в живота. Дано да са по-малко през настоящата година!

  2. Да сте живи и здрави, всички, и заедно.
    Желая ти динамична година, но без лошите изненади😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: