6 причини да НЕ си вземете котка


10460856_10205457297137652_7060705417543935752_oЗначи, човек каквото сам си причини, друг не може да му го причини! (не знам кой го е казал, сигурно е народна мъдрост)

Преди да действаш, мисли! (и това не знам кой го е казал, може и никой да не го е казал, ама аз ви го казвам)

Всяко решение си тегли последствията (няма да се повтарям🙂 )

И изобщо ситуацията е внимавай какъв Франк си причиняваш, щото ще ти се нафранки положението. Или шест причини да НЕ си вземете котка, съгласно визията на един потърпевш кучкар. Демек аз.

1. „Внимание, разхождам се навсякъде!“

Когато си свикнал да живееш с куче и особено ако си отраснал с коткоубиец, някак си не си даваш сметка, че онова мяучещото животно е съвсем друга бира. Изведнъж се оказва, че домът ти е тотално неподготвен за подобно БЕДСТВИЕ. Ми то ходи навсякъде бе! Даже се качва на хладилника (най-високата част вкъщи) и оттам упорито се кара на Румбата, докато последната се опитва да оближе всичката мърсотия сътворена от домочадието. Стоиш си кротичко и изведнъж откриваш някакво добиче на масата, заето да ти яде от чинията. Абе алоууууууу, теб кой ти разреши да ходиш там? Ужас! Ами качването на плота, на който готвиш? С лапите, дето досега са проверявали как така водата изчезва в тоалетната. Минаваш си кротко покрай отворената врата на банята и изведнъж някакво неестествено движение ти привлича погледа. Двоен ужас! Една опашка стърчи, едно дупе почти, а другото е потънало … в порцелановото конче. Какво толкова интересно има там бе?

А печката? Дори стъпването върху горещ котлон не доведе до някакви сериозни последици, само до заобикаляне на уреда през остатъка от деня. Нощта не я коментирам изобщо.

Вие котка в хладилник виждали ли сте? Щото аз вече съм. Два пъти. И не ще да излиза. А в гардероб? А в шкафа с продуктите? Добре че нямам много мебели.

Пък извинявайте много, ама какво си позволявате да пипате компютъра без компания. „Щом твоите ръце са там, начи и моите може … и крака, иии каквото си искам.“

10934040_10205874643131041_2590744080298810691_n

А тая ютия изобщо не трябва да стои на прозореца. Тя стои на пода. И не смейте да противоречите, само ще останете без ютия. Щипките пък няма да ги споменавам. Те живеят в „Пещерата на Али Баба“, демек под хладилника (ех тоя хладилник). Не дай си боже някоя да изпълзи оттам и да вземе да се покатери на сушилката. Ама моментално бива отведена обратно на мястото й.

Изобщо списъкът е безкраен… и постоянно се обновява.

2. „Тая тоалетна е за разхвърляне“

Ако мразите да стъпвате по трохи, малки боклучета, кал и подобни, както АЗ, значи ще имате сериозни разногласия с домашния си любимец, относно декорирането на пода. Опитът с бентонитовата тоалетна показа, че сме алергични към нея. Той киха, а аз съм в перманентна истерия заради калните лапички навсякъде (няма да споменавам изобщо къде точно бентонитът се свързва с вода, а на някой му стърчи опашката нагоре). Избархме си по-малкото зло – хрускащ под чехлите силикон и-тук-наум-ще-изпсвувам-щото-не-е-културно-иначе. Той рови в силикона, аз танцувам танца на лудата крещяща стопанка с метлата в ръката. Отдавна съм казала, че това ми е основното превозно средство, но напоследък не се разделям с него.

3. „Имам нокти“

Като всеки средностатистически кучкар, аз съм свикнала да имам проблем с миене, ресане, разхождане, някакви зъби дето се разнасят по вратовете на други кучета, заклещени кокали в устата и разни подобни. През ум не ми беше минавало, че ноктите са основно хладно оръжие. Универсален унищожител направо.

Ноктите се точели?! Какво??? Да е жива и здрава Катето, че ми даде една играчка с въже за заточване на извити режещи мини-ятагани. Еее, то не че това въже не е раздрано почти напълно след няколко месеца. Но, о какъв разкош, ноктите можело да се точат върху дамаската на фотьойлите. Мнооооого е хубаво. Звукът е неповторим и винаги предизвиква вербално-крещящ отговор. А каква неповторима радост, да си изпилим ноктенцата връз раницата или превърнатия в гардероб куфар.

Но това е нищо пред удоволствието да си направим маникюра ползвайки дънки … ОБУТИ!!! Каквато и гледка да ви предложи въображението, все ще е близо  до истината. Троен ужас!

4. „Ти няма да ми казаш какво ще правя, аз ще ти кажа какво ще правя. Пък!“

Една особена черта на котешкия характер е непримиримостта със зададени правила. Кучето се поддава на възпитание, влиза в ритъма на живот на къщата и изобщо се вписва в пълната хармония и идилия. Е, понякога е нужно време, но все пак е постижимо.

С котката положението е нищоподобношефе. Ти го буташ от леглото, то пак се качва… че ти се и кара, че го буташ. Ти го вадиш от няма-да-казвам-пак-откъде, то пак се навира. Ти го сваляш от масата, то пак отгоре. И така няколкостотин пъти. Щото той инат, ама и аз инат🙂 И така до следващия ден, когато всичко започва ОТНАЧАЛО!

Е, все пак животът с куче се отразява позитивно де. До тук котаракът е научил няколко команди – името си в сърдита интонация, ела тук (най-работещата заповед, сигурно я свърза с храна😀 ), марш от тук и седни (последните две с променлив успех и според настроението). Опитите продължават … щото нали той инат, ама и аз инат. Подчертавам!

5. „Спиш ли бе, аз съм готов. Хайде ставай да си играем“

Всичко казано дотук, обаче, бледнее на фона на тази точка. Като човек, преживял ранното майчинство, късното майчинство и изобщо всякаквото майчинство, аз се радвам на здрав и щастлив нощен сън, тип наваксвам-си-бе. Избягвам нощното ставане, е даже и събуждане, като дявол от тамян. Няма такъв разкош – да откриеш, че отново можеш да спиш. Абе идилия … докато не сглупиш да се обзаведеш с котка.

Ако обичате да ви будят в 4 или 5 часа през нощта с кроше в окото, то значи нямате никакъв проблем. Усещането е неповторимо. Нещо средно между „абе кво се случва бе“, „къде съм“ и „ко речи“. Ако пък тоз внезапен удар е съпроводен с някой нокът, рязко научаваш котката да лети с начален тласък тип шамар. От което, както стана ясно в предната точка, ефектът е точно никакъв и следва второ кроше. И трето. И така докато окончателно не те събуди, щото вкарва мъркане (не знам как е възможно да се спи при този звук), галене тип „гледай сега, опитвам се да ти се навра в устата, ама то е от любов нали“ и катерене по всякакви части от тялото, особено където те боли или те е гъдел.

Естествено, всичко това се случва еженощно и до звънване на алармата за ставане сутрин. Тогава котката победоносно решава, че й е време да се оттегли и да спи. Че се и възмущава ако й пречиш. О, извинете!

Честно, чувствам се като родител на двегодишно дете. Бях забравила този момент. При това с удоволствие го бях забравила!

6. „Изобщо не е вярно, че съм ти се качил на главата.“

И след всичко казано до тук, ако още не сте се разубедили, то нека ви информирам, че котката е любител на един основен спорт – качване на главата. Предимно преносно, но често и буквално. Пак казвам, в моя случай съм щастлива, че кучето се намесва и намества положението. Иначе съм изгубена бе хораааааа. Щото нали…

10854368_10205470628590930_6215388026458533499_o

… той ама въобще не ми се е качил на главата!!!

Е това е, правете му сметката! После някой да не реве без време🙂

PS. Както стана ясно, това е Франк. Членува в нашето семейство от октомври-ноември и е на крупните 7 месеца и над 3 кг. Добре, че освен на главите, ни е влязъл и под кожите та си го обичаме и го търпим. Кво да правим, нахендрили сме се вече🙂

 

Posted on 09/02/2015, in Дом и семейство, Домашни любимци and tagged , . Bookmark the permalink. 8 коментара.

  1. Как ме събуди с тоя разказ-виц:))))

  2. Много сладко разказваш….ама как си личи, че си го обичате🙂

  3. а не иска ли да се вози на Румбата и да му купиш акулски костюм като от онези популярни в нета клипчета🙂

    • Не, Зори, Румбата е много страховито животно. Гледаме го от най-високо възможно място и се опитваме да спасяваме другите от него😀

  4. Браво, Юлке! Дори да съм имал някакво смътно желание да се сдобия с котка, благодарение на твоите безценни съвети не остана и капчица ищах да отглеждам такова животно…🙂

  5. Франк, …поредната муза на Юлето :)))

  6. Честито, Юлия! Много хора си въобразяват, че те „командват парада“ в отношенията си с котката. Когато осъзнаят грешката си и приемат реалностите, останалото се нарежда от само себе си и остава удоволствието от общуването.🙂 В сравнение с кучето котката е много по-самостоятелна и може би заради това по-лесна за гледане в апартамент. Казвам го като бивш кучкар и настоящ коткар.🙂

  7. Александър Тумбев

    Искам да потвърдя казаното и да ви кажа че частта с ранното събуждане е най гадното което може да ви се случи.
    ПС.сигорно ще се види че съм го писал това в 5:30 сутринта щот нямам какво да правя ( а не че някакво същество приличащо на Гарфийлд ме е събудило ,не ) и сега след като „САМ“се събудих котката съвсем нагло реши че ще си посегне (че се преумори да ме бие и да скача отгоре ми )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: