Прости ми!


Често с добро аз към теб се обръщам

с думи и дела на доброто отвръщам.

Често с любов към душата ти тръгвам

и това ме посреща от сърцето ти също.

Често създаваме нещо, с което

гордеем се двама във битието.

 

Но за мен не са чужди нито гняв, нито горест

и се случва да хваща ме нервната болест,

да руша, да забравям, да наранявам умело,

тъй както може само оръжието във дуела.

 

Аз зная и още, в желание сляпо

как с мисъл красива създава се блато,

как в опит да бъда и аз огорчавам,

как с желание мило – унищожавам.

 

И своите грешки аз често признавам,

но някога бъркам без да осъзнавам.

Затова пак те моля приятелю мили,

ако думи и жест са теб наранили,

днес отново в своя свят допусни ме,

а аз от сърце ти казвам „прости ми“!

Posted on 22/02/2015, in Опити за поезия. Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Юлке, ти ли си аФторката?🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: