Богатство от Човеци


Често обичам да казвам, че може да нямам много, но съм благословена и богата на приятели и Човеци в живота си. Господ е събирач!

Приятелите ми са безценни. Имам си второ, че даже и трето-ансамблово семейство. Хора, които са до мен в добро и зло. Хора, които често дори не подозират колко имам нужда от тях, но се появяват в точния момент. Хора, които знаят колко ги обичам и колко ценя тяхната обич. Но не за приятелите ми е думата днес. Те си знаят и без този пост.

В шантавото си ежедневие се сблъсквам с много истински Човеци. Те просто подават ръка, защото така разбират нещата, така им е правилно просто. Например напълно непознати полицаи, които паркират пред останалата ти без ток кола и отцепват движението, за да я избутат… в час пик. И дори си тръгват, без да успееш да се обърнеш и да им кажеш благодаря! О да, има такива Човеци.

Има и други, които познаваш само виртуално, но наистина можеш да наречеш приятели. Те изпращат реални пари на човек, който също познаваш само виртуално, за да може да плати реална сметка в клиника за починало животно. И всичко това, само защото искрено си призовал за помощ. А този – другият, помолилият Човек, пък е отдал цялото си време, енергия и средства, за да спасява едни безкрайно свестни, но обявени за страшилища, същества и се опитва да докаже на обществото ни колко много греши в предразсъдъците си. И пак този другият беше помолил за първи път, засега и последен за помощ. И заслужаваше да му се протегне ръка. Напълно непознати Човеци създадоха мост между две държави, за да случат нещо позитивно и важно; за да повярват, че има смисъл в това да действаш със сърце и душа.

Или пък куче донася плик с новородени котета в краката на стопанина си. И понеже той е Човек ги прибира, но няма как да остане до тях. За няколко истерични часа търси храна, сигурен подслон и знания как да се справи. Прибрах ги и ги гледах почти 24 часа, защото имаше друг Човек, който да ме пусне в отпуск от работа, за да бъда майка-котка (както каза Мони). За това почти денонощие още десетки други Човеци търсеха майка-кърмачка докато бебетата бавно си отиваха. И успяха! Един голям Човек се обади, че ще ги вземе, защото две котки просто родили в двора му и така и така гледа бебета… какво друго да прави, друг избор няма. (Това е най-кратката история за появата на онзи ненормалник, дето ми вади душата с памук, Франк!)

Или пък напълно непозната се съгласява да гледа за Нова година кучето на друга непозната. Единствените общи неща тогава между тях бяха фактът, че са ми приятелки и това, че са Човеци – не само в ситуацията, ами по принцип в живота.

Или пък, когато си безкрайно стресиран от махането на сливиците на детето, а един лекар точно преди операцията ти е обяснил как то ще стане алергично и куп други нерелавинтни към момента на хоспитализация неща. Когато навън е -25 градусов сибилски студ, а вас ви изписват и таткото на път за болницата получава бонус автомобил кацнал на багажника. Когато си на предела на силите и страховете дали си взел правилното решение. Тогава Господ ти изпраща точно онзи таксиметров шофьор, с който две седмици по-рано сте се возили и обсъждали еднакво големите си щерки. Онзи Човек, който разказвайки собствената си история с боледуване и сливици ти казва, че си направила най-доброто за детето си и ти дава не лъч, а пътека светлина, за да намериш отново увереността си. Човек, който ти подава ръка в най-подходящия момент. Няколко дни по-късно детето ти споделя „благодаря ти мамо, че ми извадихте сливиците, вече мога да дишам“. Десет години след това продължава да е най-правилното.

Или пък, когато докторите от Бърза помощ ти съобщават, че баща ти всъщност е получил инсулт и затова е паднал, а ти трябва бързо да намериш четирима-петима яки мъже, които да го пренесат цели три етажа. Двамата приятели, които веднага зарязаха всичко, за да дойдат, си знаят колко съм им благодарна и колко дълго време общувах пълноценно единствено с тях след случката – като съзаклятници, знаещите какво наистина ни се стовари. Но двама са крайно недостатъчно, а другите бяха по-далече. Затова просто слязох пред блока и видях още двама напълно непознати Човеци, пиещи бира. Скочиха моментално и буквално се изгърбиха с нас. Исках да им купя поне по още една бира за благодарност, а те просто ме изпратиха да тичам към болницата.

Такива ми ти случки. Има още много от тях. Мога да изреждам десетки. Сигурна съм, че и всеки един вас ги има. Добрината на Човеците е онази сила, която те превежда през препятствия, през дните, през щастливите и ужасни моменти. Може да не си харесваме държавата, управниците и куп други ежедневности, но докато имаме Човеците в света си, ще я има и Вярата, и Надеждата, и Любовта.

И както често обичам да казвам, може да нямам много, но съм благословена и богата на приятели и Човеци в живота си. Господ е събирач!

Posted on 03/01/2016, in Бръщолевеници, Разни. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: