Защо си дарих косата


Даряването на коса не е нито нещо ново, нито нещо безкрайно специално. Та ако пиша всичко това, то целта ми не е някой да ме потупа по рамото, а просто да предам една добра идея и начинание нататък. Пък дано има кой да я приеме и продължи напред🙂

Да си режа косата и да се променям тотално е един от начините да се справям със стреса или просто да предизвикам себе си. Та в този ред на мисли, не е сефте да се налага да си свиквам със себе си в огледалото. Даже е приятно.

След фактическото осъзнаване на загубата на баща ми, много ми се искаше нещо в тоя живот рязко да се промени, ей така за да се подреди сякаш наново. Да си дам рестарт, презареждане, преинсталация на софтуера… че той май най-много се бъгва в такива моменти. Не чеееее хардуера не претърпя сериозно раздуване и повишаване на водоизместимостта, ама това е друг въпрос и той не се коментира шшшшшшттттттт. И е в такива моменти човек се решава на някакви драстични промени. Аз като един скучен индивид просто поисках да си отрежа косата; ма така до дъно ако може, нали!

Точно по времето на отрезвяване и челен сблъсък с действителността, моята приятелка Невенка си дари дългата и прекрасна коса на Асоциация за превенция на рака „Промени живота си сега!” (снимката й е от тяхната Фейсбук страница). То ние знаехме, че я пуска да я дарява, ама някак си като не ти е на дневен ред и го приемаш просто като факт. В онзи момент обаче решението ме удари като с чук в главата – ми що и аз да не я даря. Косата ми не е третирана с гадости, естествен цвят е и като никога – дълга. Та Неве беше моето вдъхновение (сега ви се изясни защо системата е „предай-нататък“).

11221618_863166903721088_955458389895068686_o

Говорих с Неве и се оказа, че косата трябва да достигне определена дължина. Аз см запомнила 25 см, те били 30, ама карай де. Рекох си, още трябва да се пуска, ще потърпя.

И така се заредиха месеците… Първо взех, че хванах въшки. Това пък не ми се беше случвало от 18 години. Ма ей на факт. И тамън да я подхраня косата. После пък се разболях – насред лято. То глас загубих, то уши ме тормозиха, то гнойни ангини. И те така до средата на септември. Тогава пък взех да ходя по командировки и се отплеснах. Накрая отидох на едно интервю за нова работа и трябваше да ида на второ при по-консервативен човек, та викам си „Юлио, не можеш да му се явиш по без коса ей така кат за сефте“. И зачаках второ интервю. То па човека взе че се пенсионира🙂 Ма аз пък влезнах в едни Коледни кампании, излишни нерви и т.н. И хоп, годината се изтърколи, пък косата си расте ли расте.

Между празниците реших, че е крайно време да действам. Исках да оставя цялата болка и мъка зад гърба си, там в старата година. Исках да махна тази енергия от себе си, точно за да се обновя и да посрещна с нови сили и усмивка 2016-та, да я предизвикам да е по-хубава. В същото време си дадох сметка, че тази пък моята грива вече половин година живее и расте със знанието (и клетките имат памет, особено мастните), че вече не е моя, че е обещана на някой, който наистина има нужда от нея и ще й се радва. Затова вярвам, че е енергийно заредена с най-искреното ми добро чувство да донесе мир и баланс в нечия душа. Обадих се в асоциацията и се разбрахме да им занеса косата след празниците. Обясниха ми какво да я правя. На 30 декември времето дойде.

От ето това
DSC_0127

го докарахме до ето това
DSC_0139

вече изсъхнало и поставено кутията за предаване
DSC_0147

и аз – сега; вече малко щръкнала на места и сплескана от шапката на други🙂
DSC_0170

Харесвам се. Радвам се. Определено вече ми е по-леко на душата. Още докато я режеха ми олекваше, не само физически, а много повече – емоционално. Абе хубаво е! И усещането за смисъл в нещата е хубаво.

Колкото до самата коса. Дадох я с кеф. Не ми липсва. Не я искам. Ще порасне отново. За мен е ценност, но за други е още по-голяма ценност. Когато я предадох в асоциацията ми записаха имената и телефона, които се предавали на получателя на перуката. Да си призная, чак малко се смутих. За мен главните цели са изпълнени. Кой ще я получи – ами надявам се да е човек с късмет, който да се излекува и да бъд ес близките си по-дълго време. Дано!

Няма поука, а само надежда – някой друг да се вдъхнови и да направи същото. Не боли! И нищо не струва! Пък е безценно. И за двете страни.

Не забравяйте – боклукът за едни може да е съкровище за други! Дано!

Щастлива 2016 година!

Линк към Фейсбук страницата на асоциацията: https://www.facebook.com/asociacia.promenijivotasisega/?fref=ts

PS. Във връзка с всички коментари, които получавам лично и виртуално искам да кажа, че хората които заслужават признание са онези, които правят каузата възможна, които дават труда си и времето си, за да превръщат косите в перуки и да намират хората в нужда. За тях е голямото благодаря и браво! Аз просто искам да покажа, че и това е възможност.

Posted on 05/01/2016, in Разни and tagged , , . Bookmark the permalink. 7 коментара.

  1. Джу, много ти отива!
    Да ти тръгне само на хубави неща с новата прическа🙂
    Много ми се иска и аз да устискам да ми порасне толкова косата, но не ми се получава…
    Права си коса расте, а някой има толкова голяма нужда от нея!
    Целувки!

  2. Юленце, прекланям ти се до земи! За онзи ден, преди 5 години и половина, когато имах нужда от подкрепа, за този ден, и за всеки следващ, в който ти ще се усмихваш и ще ни даряваш част от доброто си сърце!

    • Мариетке, толкова ли време мина, леле. Аз нищо особено не съм направила, вие сте големите бойци – тези, които се борят без да се предават и успяват🙂 Дали, колко и кога, никой не знае, но всеки ден ни е подарък и не трябва да го забравяме. Ти си героят, аз съм от клакьорите, които дават кураж отстрани🙂

  3. Юле, ти си безценен, прекрасен човек! Боядисана не взимат, нали?

    • Взимат Крисе, не съм наясно имат ли специални изисквания, но взимат. Само трябва да имаш 30 см, че три отиват в корена на перуката, връхчетата се подрязват понякога, има си обработка ако е нужно, пък си трябва и дължина да се оформи. Звънни и питай🙂 затова съм дала линк. На страницата има телефони.

  4. Браво за постъпката! И аз някой ден трябва да го направя (само че в момента косата ми е дълга колкото твоята „след“ :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: