За телевизията ми беше думата


Помните ли как чакахме да започне телевизията? И то с трепет чакахме, за да си гледаме детското, което продължаваше около час. Пък после, ако Сънчо си струваше, и за него се вреждахме. Прибирахме се по къщите, след като се бяхме наиграли здраво навън или в коридора между апартаментите /където ставаше ужасно течение, ние ходехме боси по цимента и се чудехме що ни се карат големите/. Да се разотидеш да си изгледаш детското и после обратно навън, щото тя телевизията беше за големи и беше скучна. Освен в събота и неделя, когато имаше повечко анимация. Пък като започнеше „Милион и едно желание“… леле беше празник, поне у нас де.

А помните ли Семейство Флинтстоун? Ние им казвахме дълго Флинкстон 🙂 Майка ми ни караше да си подреждаме стаята и ако не сме готови докато започнат да го дават, никакво гледане. Ние със сестра ми, особено в лошото време, се затваряхме и падаше голямо пререждане на шкафове, естествено повече игра и мързел, отколкото да свършим нещо. И последните десет минути, малееее торпеда, цялата стая се облизваше и сядахме доволно пред телевизора, в хола. То, щото тогава имахме само един вкъщи, като всички! И Пинко обичахме. Беше като глътка въздух в тая скучна „Всяка неделя“, дето големите я гледаха всеки път като отидехме при дядо ми на гости, което всъщност беше ама наистиниа почти всяка неделя 🙂

И понеже телевизорът дълго беше един, горкият ми баща се принуди да гледа латино сапунка с нас трите. Ми модерни бяха. За онези с Освалдо Риос говоря 🙂 Тя и Робинята Изаура беше много модерна, ама щото първа по рода си нали. Пък аз бях първи клас и много не разбирах що всички се прехласват. Ама в училище играехме на Робинята Изаура. Всички бяха Изаури, пък аз – Малвина. Това щото Изаура беше кривогледа и ми беше грозна. Пък Малвина взе, че изгоря в някакъв пожар и аз трябваше да си измислям нов герой, ма не помня какво да съм била. Женоария?! Но това се случваше само в онези междучасия, когато не можехме да играем навън на замръзванка – момчета срещу момичета. Голямо гонене падаше. И се хващахме за чавдарските връзки. До де си имахме връзки, все така правехме, даже и в четвърти клас – с пионерските. Аз ги харесвах, бяха много удобни за дъвчене като ти е скучно и лесно стигаш бягащия, щото тя връзката се обръщаше и се ветрееше отзад. Друго си е да се обесиш на нея. Обаче как мразех престилките и плисираните поли, и белите ризи. Айде, с ризите някак се спогодихме, ама с плисираните поли и до днес не мелим. Бляк!

Та, за телевизията ми беше думата. А помните ли, че дистанционното на телевизора беше обикновено най-прецакания в семейството. Ние имахме 8 канала, ама не бяха запълнени всичките де! И се сменяха от един панел отстрани на телевизора. И всеки път ставаш и се разкарваш. След време като пуснаха TV5 и CNN понапълнихме каналите. Умирах си да гледам френска телевизия. То нали нищо не й разбирах и карах на картинки и въображение, та много интересни неща даваха 🙂 CNN ми беше скучен. И от него нищо не разбирах, щото и малкото думи дето хващах, касаеха финансовите пазари в Азия. Пък тази тема беше крайно безинтересна за предтийнеджърския ми период в ранната демокрация. То всъщност и сега не ми е особено по сърце, ама понякога от обща култура попрочитам нещо.

Пък имахме и видео, баща ми го донесе баш в зората на Прехода, в една от отпуските, когато си беше дошъл от руско. И понеже леля ми и чичо ми също имаха видео, аз си мислех, че всички си имат. Та, отне ми време да схвана защо момчетата от етажа, пък и от блока, носеха разни видеокасети с екшъни, за да гледаме дружно. Ми, руса бях, бе. Обаче съм изгледала всичко що имаше с Жан Клод Ван Дам и сие, Джеки Чан в Хонг-конгския му период и каквото се сетите за нинджи. И това на ония касети, дето бяха дублирани от един единствен човек. Доста нелепо беше да гледаш Долф Лундгрен как се заканва на някого, а един равен женски глас излиза от устата му. Ма такива бяха времената :)Видеотеките още не ги бяха измислили дори.

Пак благодарение на тези филми си отнесох наказание на спортния лагер в трети клас. Бях единственото момиче, което остана да си догледа екшъна и боя с момчетиите. Треньорката ни чакаше много след вечерния час. Та на сутринта … е изкарахме една ранна тренировка, преди всички. Юлия и тя, барабар Петко с мъжете. Ма това, щото нали съм си обучена, че филма трябва да се изгледа бе, че касетската ще свърши и тоз детя е донесъл отнякъде, ще си я отнесе. Нека ми е.

Та, за телевизията ми беше думата. Помните ли, че имаше „Панорама“ и „По света и у нас“. Много скучни предавания, ужас! Не разбирах защо всички възрастни се прехласваха толкова и държаха да ги гледат. Даже и на вечеря, пуу. А в петъците, май, имаше новини на руски и руски филм, обикновено военен. Много се радвам, че нашите ми ги спестяваха. Помня, че имах съученици, които ги караха да гледат тез безинтересности. Пък аз бях гъзарка. На мен тате ми даваше да гледам с него „Студио Х“, с детективските филми. Направо не можеше да се говори с мен, надувка. Ама така де, хем си гледал нещо, дето другите не го и знаят, хем са те оставили да не спиш до късно. Пък това обикновено беше и края на програмата и телевизията свършваше. Всъщност сега осъзнавам откъде идва афинитета на детето към криминалните сериали, които и тя следи от най-ранна възраст. Чак сега ми светна 🙂

И защо ви пиша всичко това – идея си нямам!
Има ли поука – ми, не!

Просто снощи заспивах с тези спомени. Спомени за едно щастливо детство. Като Вашето, предполагам.

Advertisements

Posted on 23/03/2017, in Бръщолевеници. Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. това за връзките дето се джвакали и се веели :))) Чак си спомних копринената материя дето я изгорих с ютията, щото се мотах докато загрее да видя как ще изрисувам тапетите на къщички и вързани кучета, докато тате влезе и ми се развика, пък то по радиото се чуваше „учителко любима“ на Роса кахърната, ама за телевизията ставаше въпрос :)))

  2. Минало незабравимо. 🙂 И тъй като моето детство приключи доста преди избухването на „демокрацията“, си спомням как телевизията беше черно-бяла и в блока първо имаше само един телевизор. Та в часа за „детското“ се събирахме в хола на щастливеца с телевизора. Помня и как бързахме да се приберем от училище, за да гледаме „Котаракът Феликс“ или „Ум, белият делфин“. Да не говорим за „Четиримата танкисти и кучето“, „На всеки километър“ и „Залог по-голям от живота“. Последните два филма уж не бяха в категорията „детски“, но май ние, децата, най-много ги гледахме. Някъде по това време се появи и „Ну, погоди!“. А за петъците на руската телевизия, не съм много сигурен, че продължиха чак до „зората на демокрацията“, но може и на мен вече да ми изневерява паметта. През 60-те и първата половина (поне) на 70-те години в петък програмата изцяло беше на руската телевизия, но тогава по принцип програмата на БТ (още не се бяха сетили да я кръстят „национална 🙂 „) си беше по няколко часа в денонощието. Обикновено от 18,00 до към 23,00 ч.
    Помня и първите цветни телевизори – кютуци по 55 – 60 кг с ръчна настройка на цметовете и първите цветни програми – някой филм или предаване… 🙂 Затова пък колко много играехме навън тогава…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: