18 от 2018: котешки уют

Домът е там, където е котката ти.

Да, казвам го точно аз – заклетият кучкар. Наистна, вече 4 години се убеждавам в това, сигурно защото ми се падна диво, щуро, но добро коте.

Всички знаете за Франк и 6-те причини да не си взимате котка. Да, все още са валидни, макар и видимото успокояване на четирикракия мяукащ истерик. Ми точно такъв е. Който не вярва, да ми се обади по телефона докато съм вкъщи, ще чуе. Как така стана, че вкъщи всички сме гръмогласни и прикаливи, бе?

Моето коте попадна вкъщи по ред причини и обстоятелства. Оказа се пълно предизвикателство за мен и милото, гальовно куче. Днес обаче двамата са екип. Котката боготвори кучето, имитира го, гали го, обича го и обратното. Двамата се търсят и се чакат, а котаракът никак не обича да го оставяме сам. Ама той си е половин куче де или поне така си мисли.

Винги съм приемала максимата, че котката се привързва към дома. Е, моята не е такава. Живеещ във и между две къщи, моята и на майка ми, той определено се радва на хората, на семейството си. Харесва и двете места, само не одобрява фактът, че трябва да бъде превозен от едното до другото. Като го гледам, все тая му е къде е. Но определено му пука с кого е.

Когато заминах за 20 дни и оставих четирикраките при майка ми, се оказа че не само кучето тъгува. Според нея и котето ме е чакало. И въпреки, че като се прибера от някъде, първата му задача е да ми се сърди поне един-два часа, той се лепва като ваденка до мен и не се отделя с дни. Дори в жегата миналото лято, като се прибрах от болницата, той спеше на леглото до мен и гледаше с една лапа да се е протегнал и да ме е докоснал.

За тези четири години и особено последната, защото лудото Ленче се кротна малко, осъзнах колко много ми дава Франк. Той наистина усеща напрежението ми и като легне в мен го отнема. Често открива болката в коляно и кръст и гледа да ги топли. За да е крайно нагъл и обсебващ, спи под завивките веднага щом застудее. Дори в момента е легнал до мен, за да ме пази (той е личният ни бодигард – на мен и кучо).

За разлика от кучето, което идва с мен навсякъде, където е възможно, Франк ни чака вкъщи. Той е олицетворението на моят дом – мястото, на което някой те посреща, някой се радва да те види, да ти се оплаче от „тежкия“ живот, да те разсмее. Винаги! Без значение какъв е бил денят ти или неговия. Почти като майка ми, като бабите ми.

Хубаво чудо са животинките, те са пълноценна съставна част от моето семейство от… винаги. Но те изискват и отговорно отношение, отдаденост, грижа и най-вече любов (както и кастрация разбира се, радетел съм на това). Те винаги ще бъдат важен, непреходен момент в живота ми, без значение коя е годината.

 

И помнете! Ако ежедневието ви изглежда някак сиво, предвидимо или скучно, вземете си котка! Ако домът и е прекалено подреден и чист, вземете си котка! Ако вечерите ви с прекалено спокойни, а нощите тихи, вземете си котка! Ако искате да подадете ръка на същество, което ще ви отвръща с мъркане, галене и някой друг шамар с нокът, вземете си котка.

Още по-важно е, огледайте се, ослушайте се, отворете сърцето си, защото някъде там зад ъгъла често се крие малко изоставено същество или бездомна мама, или котка родила в чужд двор (какъвто беше случая с появата на моя Франк). Вземете си такова коте, дойде му дом, а то ще даде на дома ви живот!

PS. Колкото до кучето, е то е ясно и доказано и тази сутрин – кал, радост и намерена чужда топка… тежък живот живее, ехххх 🙂