18 от 2018: дъжд и още нещо


Няма нищо по-хубаво от лошото време. Да знам, повтарям се, но което си е така, така си е 🙂

Дъжд ли бе да го опишеш, днес три пъти ме валя, че даже и сняг. На вас такива дни действат ли ви на настроението? На мен не. Дъждовното време си има своите предимства. Именно то е причината за един от най-милите моменти от тази година.

Лятото от пет дни море в два и половина ни валя. Следователно имаме два и половина плажа. Половинката е, защото тъкмо си намерихме място, кльофнахме се, инспектирахме водата и почти влязохме, и запръска дъжд. Брои се!

Още като тръгвахме от София си знаехмме, че ще вали. Много важно. Ние със Злати отивахме при Роси, на гости, на тяхната прекрасна къща на село, близо до Варна. Щяхме да се видим, да дърдорим, да помързелуваме, да се насладим на зеленината на двора, пълен с цветя и подправки, на сладостта от зеленчуците в градината и какво ли още не. Къде тук времето играе някаква роля, м?

В най-мрачния ден си направихме филмов маратон. „Мамма миа 2“ точно беше излязъл по кината, а аз и Роси сме фенки. Много искахме да ходим да го гледаме, пък и кога ако не сега – отпуск, не става за плаж… Злати не беше гледала първия филм и докато си пиехме второто сутрешно кафе, някъде между дивана, шезлонгите на терасата и постелката за гимнастика на пода (щото и на почивка трябва да се спортува 😉 или само на почивка… абе няма да се конкретизираме), решихме, че е задължително и екзистенциално важно да го гледа. Пуснахме го и се започна.

Изгледахме филма, с дъра-бъра по между другото (който ни познава му е ясно защо). Накиприхме се, помотахме се и хоп в мола на прожекция. Следобед хора! Следобед! В работен ден! В 16.00ч! О, какво изживяване! Вие били ли сте в мол, на кино, без да сте на работа, по никое време? Е, аз не бях и се радвах като малко дете. То и океана като видях беше същото, ама това е друга тема. А е хубаво човек да се радва като малко дете. Сваля няколко стотин години и няколко тона излишни нерви от душата. Честно!

И това не беше последният филм, който изгледахме в този ден.

А там, у Роси, светът е различен. Грозният градски трафик е на 30 км. Съседските котки, кучета, кози и овце се чуват и преминават покрай оградата. Лавандулата цъфти край алеята, а случайно попаднала в компоста семка се е превърнала в тиквено гнездо с връзващи цигулки. Къщата е направена с толкова любов, че се усеща във всяка вещ, в общия уют, във въздуха. И всичко това е заради прекрасните домакини. Мечтая си като порасна голяма да се доближа поне наполовина до силата, с която се създава така радост.

И сега всеки дъжд ми напомня за онзи. И ми е хубаво. Защото приятелите, близките хора, красивите места създават емоциите, а не метеорологичното време. Те са ценните и безценните. Те пълнят душата.

Въпркиииии чеееее, като се замисля, чакам снега с нетърпение, защото тук вкъщи двама много го обичаме 🙂 А вие?

Posted on 10/12/2018, in Разни. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: