18 от 2018: важните титли

Днес е Игнажден. Според народното поверие първият човек, който влезе в дома ви, предвещава и каква ще бъде годината.

Е, преди пет години в нашите домове и сърца, изненадващо рано сутринта, влезе господин Калоян, малкият ми пламенник. Роден на празник, той ни беше коледната радост и подарък, особено като се има предвид колко много чакахме батко му. И така, вече пета година знам, че дойде ли рождения ден на най-малката ни радост, значи е дошло време за празнуване и за приключване на годината. Но това е само едната страна на нещата.

На 4 ноември, преди осем години, се роди баткото на благия ни полазник. Аз самата вече бях майка от 10 години (тия всичките работи съм ги казвала и преди). Много го чакахме това момче. Ама като казвам чакахме, казвам го буквално. Пред родилния дом. В двора. Цял ден. Още помня колко беше топло и слава богу.

И тогава станах леля. А да си леля е титла бе алоууууууууу!!! Най-великата титла на света е това. То сигурно и да си баба е така, ама ако имаш късмет в живота първо ставаш леля 🙂

А да си леля е страхотно чувство. Лелята съществува, за да глези, да беладжийства и да си обича племениците. Обожавам това чувство. И си обожавам момчетата. Пък те си имат в мое лице любима леля … то щото е единствена 🙂

Всички казват, че да си родител и да си баба е голямо щастие. Ама никой не ви казва колко е хубаво да носиш тази велика титла Леля. Много се гордея с нея. Въпреки че тази година съм им длъжница на децата.

И все пак, да съм с тях за мен винаги е страшен кеф. Част от любимите ми 18 момента 🙂