За мен

Ами, ето ме 🙂

Предимно усмихната, гръмогласна, щура и доста приказлива. Разбира се, като всяка уважаваща себе си жена (змия – въпрос на гледна точка и състояние), често се поддавам и на негативни емоции, но за това повече в разни други постове.

Казвам се Юлия, но принципно със същия успех се обръщам на Джулия, Хулия и … естествено на Пулия. С времето и появята на следващото поколение придобих имена като Люлю и Люле-люле, а работната среда роди звучните – Юлец и Джулевец. Така че всеки има свобода да ме нарича така, както му е удобно и уютно на душата, стига разбира се и ответната страна, т.е. аз, да реагира на названието.

Най-сладкото и мило обръщение към мен обаче се ползва от един единствен човек. То звучи горе-долу така „абеее мааамооооо беееееей” и често е гарнирано с неповторими гримаси на възмущение и/или одобрение и/или учудване, но винаги изпълнено с безкрайна любов. Естествено, използва го дъщеря ми 🙂 Тя определено има (не)щастието да расте с леко вдетинена майка, а пък майка й има удоволствието да се бори с все по-силно връхлитащия пубертет.

Та така, жена, майка, дъщеря, сестра, професионалист, калпав шофьор, любител планинар и още по-любител колоездач, танцьор на народни танци и певец (крайно фалшив) на същия тип песни, добър приятел и най-вече обичащ живота човек. Това съм аз с няколко думи, зад които се крият безброй лица!

Толкоз засега 🙂

Ако пък някой иска да се свърже с мен, най-бързия начин е на jpop4e[et]gmail[dot]com

P.S.
Още малко за мен
По проект: 10 неща на Шарената сол