6 причини да НЕ си вземете котка

Значи, човек каквото сам си причини, друг не може да му го причини! (не знам кой го е казал, сигурно е народна мъдрост)

Преди да действаш, мисли! (и това не знам кой го е казал, може и никой да не го е казал, ама аз ви го казвам)

Всяко решение си тегли последствията (няма да се повтарям 🙂 )

И изобщо ситуацията е внимавай какъв Франк си причиняваш, щото ще ти се нафранки положението. Или шест причини да НЕ си вземете котка, съгласно визията на един потърпевш кучкар. Демек аз.

1. „Внимание, разхождам се навсякъде!“

Когато си свикнал да живееш с куче и особено ако си отраснал с коткоубиец, някак си не си даваш сметка, че онова мяучещото животно е съвсем друга бира. Изведнъж се оказва, че домът ти е тотално неподготвен за подобно БЕДСТВИЕ. Ми то ходи навсякъде бе! Даже се качва на хладилника (най-високата част вкъщи) и оттам упорито се кара на Румбата, докато последната се опитва да оближе всичката мърсотия сътворена от домочадието. Стоиш си кротичко и изведнъж откриваш някакво добиче на масата, заето да ти яде от чинията. Абе алоууууууу, теб кой ти разреши да ходиш там? Ужас! Ами качването на плота, на който готвиш? С лапите, дето досега са проверявали как така водата изчезва в тоалетната. Минаваш си кротко покрай отворената врата на банята и изведнъж някакво неестествено движение ти привлича погледа. Двоен ужас! Една опашка стърчи, едно дупе почти, а другото е потънало … в порцелановото конче. Какво толкова интересно има там бе?

А печката? Дори стъпването върху горещ котлон не доведе до някакви сериозни последици, само до заобикаляне на уреда през остатъка от деня. Нощта не я коментирам изобщо.

Вие котка в хладилник виждали ли сте? Щото аз вече съм. Два пъти. И не ще да излиза. А в гардероб? А в шкафа с продуктите? Добре че нямам много мебели.

Пък извинявайте много, ама какво си позволявате да пипате компютъра без компания. „Щом твоите ръце са там, начи и моите може … и крака, иии каквото си искам.“

А тая ютия изобщо не трябва да стои на прозореца. Тя стои на пода. И не смейте да противоречите, само ще останете без ютия. Щипките пък няма да ги споменавам. Те живеят в „Пещерата на Али Баба“, демек под хладилника (ех тоя хладилник). Не дай си боже някоя да изпълзи оттам и да вземе да се покатери на сушилката. Ама моментално бива отведена обратно на мястото й.

Изобщо списъкът е безкраен… и постоянно се обновява.

2. „Тая тоалетна е за разхвърляне“

Ако мразите да стъпвате по трохи, малки боклучета, кал и подобни, както АЗ, значи ще имате сериозни разногласия с домашния си любимец, относно декорирането на пода. Опитът с бентонитовата тоалетна показа, че сме алергични към нея. Той киха, а аз съм в перманентна истерия заради калните лапички навсякъде (няма да споменавам изобщо къде точно бентонитът се свързва с вода, а на някой му стърчи опашката нагоре). Избархме си по-малкото зло – хрускащ под чехлите силикон и-тук-наум-ще-изпсвувам-щото-не-е-културно-иначе. Той рови в силикона, аз танцувам танца на лудата крещяща стопанка с метлата в ръката. Отдавна съм казала, че това ми е основното превозно средство, но напоследък не се разделям с него.

3. „Имам нокти“

Като всеки средностатистически кучкар, аз съм свикнала да имам проблем с миене, ресане, разхождане, някакви зъби дето се разнасят по вратовете на други кучета, заклещени кокали в устата и разни подобни. През ум не ми беше минавало, че ноктите са основно хладно оръжие. Универсален унищожител направо.

Ноктите се точели?! Какво??? Да е жива и здрава Катето, че ми даде една играчка с въже за заточване на извити режещи мини-ятагани. Еее, то не че това въже не е раздрано почти напълно след няколко месеца. Но, о какъв разкош, ноктите можело да се точат върху дамаската на фотьойлите. Мнооооого е хубаво. Звукът е неповторим и винаги предизвиква вербално-крещящ отговор. А каква неповторима радост, да си изпилим ноктенцата връз раницата или превърнатия в гардероб куфар.

Но това е нищо пред удоволствието да си направим маникюра ползвайки дънки … ОБУТИ!!! Каквато и гледка да ви предложи въображението, все ще е близо  до истината. Троен ужас!

4. „Ти няма да ми казаш какво ще правя, аз ще ти кажа какво ще правя. Пък!“

Една особена черта на котешкия характер е непримиримостта със зададени правила. Кучето се поддава на възпитание, влиза в ритъма на живот на къщата и изобщо се вписва в пълната хармония и идилия. Е, понякога е нужно време, но все пак е постижимо.

С котката положението е нищоподобношефе. Ти го буташ от леглото, то пак се качва… че ти се и кара, че го буташ. Ти го вадиш от няма-да-казвам-пак-откъде, то пак се навира. Ти го сваляш от масата, то пак отгоре. И така няколкостотин пъти. Щото той инат, ама и аз инат 🙂 И така до следващия ден, когато всичко започва ОТНАЧАЛО!

Е, все пак животът с куче се отразява позитивно де. До тук котаракът е научил няколко команди – името си в сърдита интонация, ела тук (най-работещата заповед, сигурно я свърза с храна 😀 ), марш от тук и седни (последните две с променлив успех и според настроението). Опитите продължават … щото нали той инат, ама и аз инат. Подчертавам!

5. „Спиш ли бе, аз съм готов. Хайде ставай да си играем“

Всичко казано дотук, обаче, бледнее на фона на тази точка. Като човек, преживял ранното майчинство, късното майчинство и изобщо всякаквото майчинство, аз се радвам на здрав и щастлив нощен сън, тип наваксвам-си-бе. Избягвам нощното ставане, е даже и събуждане, като дявол от тамян. Няма такъв разкош – да откриеш, че отново можеш да спиш. Абе идилия … докато не сглупиш да се обзаведеш с котка.

Ако обичате да ви будят в 4 или 5 часа през нощта с кроше в окото, то значи нямате никакъв проблем. Усещането е неповторимо. Нещо средно между „абе кво се случва бе“, „къде съм“ и „ко речи“. Ако пък тоз внезапен удар е съпроводен с някой нокът, рязко научаваш котката да лети с начален тласък тип шамар. От което, както стана ясно в предната точка, ефектът е точно никакъв и следва второ кроше. И трето. И така докато окончателно не те събуди, щото вкарва мъркане (не знам как е възможно да се спи при този звук), галене тип „гледай сега, опитвам се да ти се навра в устата, ама то е от любов нали“ и катерене по всякакви части от тялото, особено където те боли или те е гъдел.

Естествено, всичко това се случва еженощно и до звънване на алармата за ставане сутрин. Тогава котката победоносно решава, че й е време да се оттегли и да спи. Че се и възмущава ако й пречиш. О, извинете!

Честно, чувствам се като родител на двегодишно дете. Бях забравила този момент. При това с удоволствие го бях забравила!

6. „Изобщо не е вярно, че съм ти се качил на главата.“

И след всичко казано до тук, ако още не сте се разубедили, то нека ви информирам, че котката е любител на един основен спорт – качване на главата. Предимно преносно, но често и буквално. Пак казвам, в моя случай съм щастлива, че кучето се намесва и намества положението. Иначе съм изгубена бе хораааааа. Щото нали…

… той ама въобще не ми се е качил на главата!!!

Е това е, правете му сметката! После някой да не реве без време 🙂

PS. Както стана ясно, това е Франк. Членува в нашето семейство от октомври-ноември и е на крупните 7 месеца и над 3 кг. Добре, че освен на главите, ни е влязъл и под кожите та си го обичаме и го търпим. Кво да правим, нахендрили сме се вече 🙂

 

Кучешки мамби или как се калява стопанка

!Този пост е предназначен за всички, които по една или друга причина са се ядосали на някого. Недейте, файда йок!

Да дааа, за Блатния фей става дума. За същия онзи, който всяка вечер прави количествен и качествен анализ на локвите в парка. Те, за тоя същия синковец иде реч!

Отсега да си кажа, ако сте гнусливи или близо до бързото погнусяване, направо затворете така нареченото четиво!

Не знам за вас, но аз ежедневнено откривам какво огромно предизвикателство за нервната и някои други системи е наличието на Голдън ретрийвър в дома ви. Значи:
– заздравява опорно-двигателния апарат, поради нужда от постоянно удържане на търчащото му и мяткащо се на всички посоки телосложение, състоящо се от някакви си има-няма 30 кг (това последното е според зависи от разхлабеността на стомашно-червния му тракт);
– заздравява гласните струни поради честото и/или почти постоянно крещене на фразите „Хариииии“, „ела тук“, „тук съм“, „седни си на задника“ (не винаги сме културни, важно е да има чуваемост);
– повишава концентрацията – особено в близост с разгонени женски, приятели за борба и въргаляне, малки деца и/или стресирано-истерични придружители, често във вид на баби (или на някой друг близък роднина);
– повишава сетивността към невербалната комуникация – демек, като тръгне да върши някоя работа, мож да го усетиш отдалеч, че се подготвя (освен ако не те изненада).

И в този ред на мисли, все си представяш, че си готов за всичко и си над нещата. Ми куче, ми диване, ми щурак … така де, няма с какво да ме изненада. Да бе да! Ама той така не прави, ама той онака не прави. Дрън-дрън! Оказа се, че за всяко нещо си има първи път. Та така и аз се сдобих с една класация на най-гадните изненади поднесени от онзи с миловидната усмихната муцуна. Малко хора могат да се похвалят с нашите постижения 🙂

1. Миналата година със Злати и Хари решихме да идем вкупом на Buhovo Run. Идеята ни беше след това да отскочим до Кремиковския манастир, да си направим пикник, излет или каквато и да било разходка в приятна компания. Речено – сторено! Изкарахме страхотен ден, и тримата. На връщане, обаче, не предвидихме, че на повръщащия в колата Хари може да му прилошее за краткото разстояние от Кремиковци до Равно поле. И както си пътувахме доволни и щастливи, не щеш ли Хари все да издава един много познат и характерен звук. Докато подам на Злати плик, нашичкия повърна; между четирите седалки – централно и отровно. И тук идва голямата изненада 🙂 Той се бил наял до гръцмулчето с оборски тор от неизвестен източник. Можете да си представите колко трудно ни беше да пристигнем емоционално и физически невредими до Равно поле. Че повредихме обонянието за известно време, е ясно 🙂 Стигнахме, някак поизпрах с парцал и кофи вода – май две-три бяха. Някак си се добрахме до вкъщи. Последва сериозно ръчно-четково-препаратно мега пране и на кола, и на куче. Пък на него му лошо и тежко, и гледа тъжно. Сега ми е смешно, ама тогава …

2. Моето куче си има много кусури, обича да блатясва, да се каля и мърля, но никога не се въргаля в роса, остатъци от хора и подобни. Ама НИКОГА … почти! Миналата седмица отидохме като доброволци на състезание в с. Желява. Голям кеф, невероятна красота, хубави хора и нацъфтяла природа, напомняща че все пак е пролет (въпреки 12те градуса на 1 юни). Просто ден, с мед да го намажеш. Състезанието свърши, а аз надишала се на аромата на нацъфтяла мащерка, отидох да си набера такава. Вървим си ние, гъзурчим си се щастливо около билковите туфички и околните поточета в една долчинка. По едно време вдигам поглед и съзирам гледка, която в първия момент очите ми не можеха да асимилират, за да подадат правилен сигнал към мозъка. На отсрещния бряг четири кучешки крака стърчаха нагоре, а една обърната на чорчик физиономия с оплезен език ми се хилеше. Докато мигам на парцали с блокирала дейност на зрителния нерв, едно пребоядисано куче хукна щастливо към мен, с мутра изразяваща върховна възхита и желание да демонстрира невероятно добре свършена работа. В този момент погледнах пасящите кротичко наоколо крави. Мозъкът трескаво започна да работи: куче – наопаки – цвят връз козината кафяво-зеленикакъв – крави – лайно – ОВЪРГАЛЯЛ СЕ Е – автомобил – задна седалка – трябва да се приберем!!! Излишно е да споделям останалите полумисли. В някакъв тотален стрес и първични инстинкти хукнах към потока. За секунди намерих дълбочко място – има-няма 10 см и вкарах кучето вътре. С два пръста го преобърнах да се омокри хубаво … от което той стана още по-щастлив. Все още живеещи на различни емоционални честоти, той се измъкна от вира и започна да тръска кафявата, но вече наквасена козина, а аз не успях да отскоча навреме. С това достигнах точката на кипене, наврях го в потока отново, извадих го и го хванах за четирите крака. Започнах да го размятам из тревата. Аз го бърша и се карам, той се кефи. Аз пак го бърша и се карам, той пак се кефи! СПА а! Повторихме процедурата три пъти и той схавана, че нещо не е наред. Избърсахме се! Пък обонянието така или иначе вече беше „изтръпнало“. Е, прибрахме се. Дълго се къпахме и дълго се прахме; дълго Хари стоеше виновен, дано да разбра, че това НЕ трябва да се повтаря. Поне козината му стана гладка като коприна и не си донесе нито един кърлеж 🙂

Бабата, която пасеше кравите, се заливаше от смях на върха на долчинката, което слава богу развесели и мен 🙂

А долината продължаваше да ухае на цъфнала мащерка …

… ма кой да усети!

Вече ми е смешно де … обаче тогава не беше съвсем! Те така се калява стопанка 🙂 Не знам коя случка да класирам първа и коя втора. Всяка си има своя колоритен превес. Много се надявам, обаче, да не се налага да заформям тройка! Понякога си мисля, че трябва да се казва не Златен ретрийвър, а Блатен ретрийвър … ама сигурно си е строго индивидуално. Явно ние сме с екстри 🙂

Така че, много моля, никой да не ми се оплаква. Много л…а има да преджапате, за да ме настигнете и да ме минете 😀 Само да съм чула някой да страда заради малко кал хихи.

PS. Иначе всъщност кучето е велико, умно и разбрано. То затова му се и разминава така леко де 🙂

И те така се става блатен фей

This gallery contains 11 photos.

(Разказ в картинки :)) Гора Катерици Жаби … и разни други твари И тук-таме облаци, обещаващи дъжд и мистичност. И двама навлеци, градски, да развалят идилията (тях ги няма в картинка, за провокиране на фантазията 😛 ) В търсене на прохладен оазис, в жега и жажда, в калните блата – бивши дъждовни реки, се роди […]

И контузен може :)

This gallery contains 12 photos.

От малка майка ми все ми повтаря „няма не мога, има не искам“. И аз някак си въприех, че даже развих това съждение, та го докарах до „няма начин да няма начин“. И те така 🙂 Затова като се контузих и се самоизвадих от активна спортно-танцувална кариера за две седмици, някак бързо се настроих от […]

Облачната прегръдка над Мальовица

Много е тежко завръщането от отпуск, особено когато си бил много-много щастлив и доволен докато си махал краци нанякъде или си се излежавал лежерно. Пък аз ги свърших и двете неща в комплект 🙂 Жива да ме ожали човек.

Знам, че няма да изненадам никой с огромната си любов към Мальовица. Пак бях там, но този път качих върха, в компанията на две мили дами и Хари (кучето-коза, което се чувстваше невероятно добре връз скалите). За първи път катеря в лошо време и си признавам, че ми хареса. Може би заради особената облачна прегръдка на върха 🙂 Вижте я

А тук е с гарнитура от кучето-коза

Всъщност, както се случва в подобни моменти, природата беше с нас. Точно, когато кацнахме най-горе, времето се оправи и в един кратък период слънцето ни погали, а ние успяхме да се насладим на гледката от върха. Вълшебно, незаменимо и ако мога да си го причиня отново, няма да се замисля 🙂

Спортна седмица 19 – Buhovo Run и бягане в дует

This gallery contains 1 photo.

Ами аз нещо май напоследък спортувам от неделя на неделя. Но както вече писах, поради болен от глупост глезен, спортната седмица не се реализира. Трябваше да се пазя за предстоящите 5 км на Бухово и репетицията след това. Така де, другаря Ръководител специално помоли да гледам тази седмица да не се контузвам. И така, след […]

Щастливо куче в полет

This gallery contains 1 photo.

Ей така изглеждаше Хари тази сутрин 🙂 А метеорологичните условия бяха типично мартенски – слънце, леден вятър, -2 градуса с усещане за -11 (според приложението в телефона). Аз подскачам, подсмърчам и замръзвам … някои други летят с усмивка 🙂

Диалози с Хари

Хари влиза кален в банята след разходка и сяда под мивката. Аз го мия и стигам до корема:

– Хари стани!
Тц, стои си.
– Хари стани моля!
Тц, стои си.
– Хари стани ако обичаш!
Средва кротичко заставане на четири лапи в удобна за пране на козина стойка.

В този момент си дадох сметка, че преди все му казвах „стани, ако обичаш“. Та сега вече си чака вежливото обръщение.

Аристократична работа 🙂

Спонтанности

This gallery contains 7 photos.

Ами да! 31 декември обикновено е съвсем планиран ден, подчинен на предстоящото празнуване, което ще изпрати едната година и ще посрещне другата. Нали! Е, точно така си мислех и аз, когато ставах от сън, някъде около 10 ч днес. Станах с мисълта за три зараждащи се блог поста и идеята как ще разходя кучето, ще […]

Покорителите на Мальовица

This gallery contains 12 photos.

Беше чудесна събота сутрин. На всичкото отгоре беше първият ден от септември. Едно такова съвсем подходящо време за нещо ново, за приключение, за прекрасни емоции. Слънцето се усмихваше обещаващо. А аз се бях заредила с огромна доза добро настроение. Двамата с Хари заредихме колата, на изхода към Панчарево. Дойдоха Ася и Велин с техния Хари. […]