Category Archives: Опити за поезия

Прости ми!


Често с добро аз към теб се обръщам

с думи и дела на доброто отвръщам.

Често с любов към душата ти тръгвам

и това ме посреща от сърцето ти също.

Често създаваме нещо, с което

гордеем се двама във битието.

 

Но за мен не са чужди нито гняв, нито горест

и се случва да хваща ме нервната болест,

да руша, да забравям, да наранявам умело,

тъй както може само оръжието във дуела.

 

Аз зная и още, в желание сляпо

как с мисъл красива създава се блато,

как в опит да бъда и аз огорчавам,

как с желание мило – унищожавам.

 

И своите грешки аз често признавам,

но някога бъркам без да осъзнавам.

Затова пак те моля приятелю мили,

ако думи и жест са теб наранили,

днес отново в своя свят допусни ме,

а аз от сърце ти казвам „прости ми“!

Идеално!


Идеалните хора са по-скъпи от злато.
Те са скрито съкровище – ценно и свято.

Идеалните хора са красиви и смели.
За тях няма прегради, нерешими проблеми.

Те постигат целта си и после хукват след нова.
И успяват във всичко – със ум, сръчност и слово.

Идеалните хора са спокойни, щастливи;
те прощават когато, някой тихо рани ги.

Идеалните хора са приятели верни;
винаги усмихнати, свежи, но никога нервни.

Идеалните хора живеят там, в светлината…
някъде скрити между съня и мечтата!

Среднощно въпросително


Дали хаосът има свои закони?
Енергии слива или
дели електрони?

Разпиляната сила пипалата ли пуска,
или само отслабва
далеч от болка,
във скука?

На въпроси сърцето дали отговаря?
Да усеща умее ли,
или просто …
мен държи цяла?

Светлинката във мрака дали трапчинка е само?
Или капка надежда,
породена от вяра?

И има ли смисъл всичко това да се знае?
Да разкриваме тайни закони?
Едва ли?

На Таня*


Без значение
от местоположение.
Тя в сърцата ни е на разположение.

Не е носталгията, самотата,
а вечната любов към планината.
Родната!

*Ти гониш!

Щрихи в черно-тъжно


И сълзи и стонове чува,
душата, зареяна в полет,
но болката е веч излекувана,
а тялото – няма опора

дали това е край или начало,
в този момент май само душата си знае.

Ако утре ме няма


Ако утре ме няма
не плачете за мен,
изпратете ме с усмивка
в тоз последен земен ден.

Ако утре ме няма,
забравете тъгата,
заредете ме с радост,
за нов път, който ме чака.

Ако утре ме няма,
не стойте тихо до стената
или във ъгъла свити,
в унисон със душата.

Не, говорете си шумно
и разказвайте смешно,
както аз във живота
кудкудякам успешно.

Ако утре ме няма,
не ходете бавно, на пръсти,
а танцувайте бясно,
като торнадо около оста си.

Със хоро бързотропно
разлюлейте земята,
да ме приеме с любов
тя дълбоко в недрата.

Ако утре ме няма
песен гръмка запейте,
ангелите да чуят,
душата ми да посрещнат.

Ако утре ме няма,
този стих си спомнете,
това не е песен изпята,
а на моята душа завета.

И ако утре ме няма,
не забравяйте само,
че тялото се изпепелява,
но аз във вашите сърца оставам.

Такава


Във тежки моменти – усмивка жарава,
в щастлива романтика – кисела драма,
ще кажете опак човек – и сте прави,
ала съдба – просто аз съм такава.

На живота шамарите често забравя,
и същите грешки все повтаря, не вдява,
неразумна, заплесната – чуйте се само,
как добре ме познавате – аз съм такава.

Със идея абсурдна, ще копае в скалата,
аргументи не чува, все си чупи главата,
да инат ще речете – то това си е слава,
но какво да се прави – ами наистина съм такава.

И сърдита, и гневна – че дори и дребнава,
Гръмогласна, крещяща, но пък злото забравя
На сърдечния ритъм тя света подчинява,
да вярно това е – но обичате ме такава.

Обичам …


… на слънцето топлите нежни лъчи,
и на снежно небе светлината,
и леден вятър, който щипе уши,
и на силен порой пелената.

Обичам …

… и ведро лице от усмивка огряно,
и малките тъжни сълзи във очите,
и спокойствието на детенце заспало,
и изгарящи чувства в гърдите.

Обичам …

… и на звучния, весел смях свободата
и бурния порив да тичам
и в огнен танц да сливам тяло с душата
и да обичам … обичам!

Любов


Във древни легенди,
в пиеси антични,
в поезия, филми,
в мечти най-различни;

очакват я автори,
шамани, поети,
обикновените хора,
дори зверовете.

Поставят я в центъра
на свойта вселена,
и я чакат да дойде,
частица да вземат.

Отпиват от чашата вино,
червено
оглеждат се в дъното
за знаци свещени.

На кръстопътища спират
за среща готови
и щастие искат
и радости нови.

За нея се молят,
копнеят и вярват,
че имат ли зрънце
ще нахранят душата;

че раните страшни
тя ще лекува
и са готови за нея
дори да робуват.

И всички я търсят
с надежда я чакат
а тя тихичко спи
скрита дълбоко в сърцата.

PS. Пешо каза, че му липсвала ритмика 🙂 Моля, ако някой намери една, да ми прати, че да помогнем на стихчето! Предварително благодарим – аз и любовта 🙂

Е, ненормална работа


Нощ

03:35 рече часовника

Не спя, до скоро спях, до 3

Маги не спи

дрънчи

разкрита е

прави салто насред нощните тъми

диване

кое?

Маги или не

или аз

или щурите мисли

и стрес

и жажда

и много щети

и в душата вали или не може би?

а утре сутринта ще започва,

не, днес

и два пъти даже;

един път във шест

и после, когато

на работа тръгна с колата.

 

а ТОЙ днес

годинка навършва

и ТЯ е щастлива;

но повече за това

през деня.

 

и Лилка също не спи

във фейсбука поздрав реди.

отивам

къде

незнайни редове.

ще спи или …

те, поздрав из нощни мечти

от Лилка за мен

и за вас –  хубав ден 😉