Category Archives: Природа

Скритите рилски съкровища


Пак от вчера – майски перли

DSC_0015[1]

DSC_0018[1]

Advertisements

Моята любима Рила


Прекрасна Рила през май, топящ се сняг, нови потоци, бучащи водопади, слънце, облаци и ветрове! От всичко по много …

DSC_0001[1]

Без пози


Понеже е лято, е време за много емоции навън, за малко време пред компютъра и още по-малко … за блога. Та спонтанно реших да споделя две от най-смешните снимки, правени ми напоследък 🙂 Защото животът не е за позиране, той е за живеене … всеки ден!

10606584_687499084665716_334565869771382234_n10571935_748364621894454_1781772609969484896_o

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Да си купиш нова рокля, щото ти се е скъсал ципа на панталона … и да се преоблечеш на улицата. И си ходиш розов, по униформено бяло бельо и маратонки (щот ние в ансамбъла си имаме унифермено бельо за концерти ПЪК) 🙂 И тъкмо си мислиш, че не може да стане по-зле, когато Ивайло ти виква, идвайте на репетиция, вземете само колани и обувки. Та нахлузваш скарпинките и откриваш, че наличието на безопасна игла връз с сутиена е най-доброто, което си могъл да сътвориш. Не за друго, просто се налага да си спасяваш деколтето. Защото като си има нова рокля човек, той никога не знае как точно ще се държи деколтето му на първа и втора комбинация на копаница и дали нещо няма да изпадне от него.

Ами да изгориш на панталонки, за да се сдобиеш с червени 3/4 чорапи? Безценно! Който си няма акъл … си има червени чорапи 🙂

И в размисли и страсти как позьорството ми е станало толкова чуждо, започнах да се присещам за още толкова снимки, които искам да споделя. Защото са снимки идиотки, или снимки не-разбрах-кога-го-хвана-това, или снимки да-искаше-да-ме-снимаш-така-нямаше-да-стане. Изобщо снимки от съвсем, съвсем истинския живот. Без поза! Без подготова! Без режисура! Безценни!!!

Като тази, за която ще цитирам само:

Ivailo Parvanov: Попчева Монро от Бразилско-Мексикански произход

Julia Popcheva: Хахаха, с големите бълдъри хахахаха

10592881_813104208713178_2920369208259577127_n

Или почти същата като вид

10603452_687514571330834_4124990400595661423_n

Не, не отивам до тоалетната 🙂 Това е тефтерчето за нанасяне на оценки от уважаемото жури… демек моя милост!

10574265_10152554813022906_8029781342605381841_n

А тук откривам удоволствието от спалния чувал, защото съм за първи път на палатка, без да подозирам, че по-късно през деня един кон ще положи глава в скута ми, да го галя.

10649795_748364231894493_6234478719024078101_n

Което като изненада почти граничеше с вперения ми в тази снимка поглед.

10590459_687499151332376_7951799506148319348_n

Отне ми време да схвана кой всъщност се облича 🙂

Пък той бил този същия, дето тук се преоблича и намества презрамки, с телефон в едната ръка и пазарска чанта в другата (сигурно вътре е стария панталон)

10178021_687498311332460_2145189088531210887_n

Същият маскиран индивид, който причинява средни космени повреди връз съратниците си

10344773_687511541331137_2933245257339881184_n

Прави се на фотограф …

10635885_10152605039208211_155761558743288214_n

… незнайно защо се плези, докато яде сладолед …

10604493_10152605040983211_6246406813054715977_o

… след което се мръщи …

10639575_10152605041043211_6710029733312637114_n

… щото е цар на странните физиономии.

10492522_10152605037103211_5829133318773882530_n

10583828_687504774665147_4035458689636303928_n

 

Но същият тоя човек е цар на удоволствието от малките неща … и бира … и натръгнати до никъде чорапи под сукмана … и премрежен от удоволствие поглед.

 

10494611_10204429271034486_2638776089235446169_n

10561587_812752492081683_3855236595245589940_n

Е, може животът да не е песен и да не е лесен, ама поне е адски интересен (бе хораааа)! И ви го споделям без пози 🙂

Enjoy life!

PS. Фотографи на тази разкошотия са Жени и Жени, Софи, Антонио, Маги, Ани и Наско 🙂

Неделно-летни битовизми


Има нещо сюрреалистично в спокойствието на неделния следобед. Тишината е обгърнала всичко. Слънцето леко напича, типично като за първите дни на юни. Слънце, жадувано от всички, след два месеца почти непрестанни дъждове. Огромният разлистен орех в съседния двор леко полюшва листа и шумоли като тиха моминска песен. Дори строежът на отсрешния тротоар е замлъкнал. Само някой преминаващ автомобил напомня, че динамиката на живота съществува.

Сякаш цялата природа е заспала следобеден сън, а хората взимат пример от нея. Няма глъчка и забързани стъпки. Само тишина. И в тази тишина аз пия кафе и чувам изстиващия след готвене котлон. Ароматът на бъз, който съхне на терасата, се смесва с уханието на свежи подправки, за да ми напомни още веднъж, че все пак е лято … или почти.

Обожавам тези моменти. Моменти на пълно спокойствие. Моменти, когато оставаш насаме с мислите си. Моменти, в които мислите стават само позитивни. Моменти, в които имаш време да спреш, да се огледаш и да се порадваш на това, което си, на това, което имаш – в пряк и предимно преносен смисъл. Моменти, в които се усещаш жив и истински щастлив (най-малкото, защото можеш да си позволиш такива моменти). Мигове безвремие – безценно безвремие! И удоволствие да си бъдеш у дома.

DSC_0787

Имам странното усещане, че съм някъде на село. Някъде, където няма излизеш стрес. Някъде, където няма забързани сърдити хора. Някъде, където душата ти може да докосне енергиите на природата. А само на 15 минути пеша от тук се намира сърцето на града; на столичния град. Сърце, което кипи; сърце, в което времето не може да си позволи да спре, дори в неделя следобед. Хем си тук, хем си там … на терасата между два свята. Казвам ви, има нещо сюрреалистично 🙂

Кучешки мамби или как се калява стопанка


!Този пост е предназначен за всички, които по една или друга причина са се ядосали на някого. Недейте, файда йок!

Да дааа, за Блатния фей става дума. За същия онзи, който всяка вечер прави количествен и качествен анализ на локвите в парка. Те, за тоя същия синковец иде реч!

10256307_292176287608905_5187093008754655516_n

Отсега да си кажа, ако сте гнусливи или близо до бързото погнусяване, направо затворете така нареченото четиво!

Не знам за вас, но аз ежедневнено откривам какво огромно предизвикателство за нервната и някои други системи е наличието на Голдън ретрийвър в дома ви. Значи:
– заздравява опорно-двигателния апарат, поради нужда от постоянно удържане на търчащото му и мяткащо се на всички посоки телосложение, състоящо се от някакви си има-няма 30 кг (това последното е според зависи от разхлабеността на стомашно-червния му тракт);
– заздравява гласните струни поради честото и/или почти постоянно крещене на фразите „Хариииии“, „ела тук“, „тук съм“, „седни си на задника“ (не винаги сме културни, важно е да има чуваемост);
– повишава концентрацията – особено в близост с разгонени женски, приятели за борба и въргаляне, малки деца и/или стресирано-истерични придружители, често във вид на баби (или на някой друг близък роднина);
– повишава сетивността към невербалната комуникация – демек, като тръгне да върши някоя работа, мож да го усетиш отдалеч, че се подготвя (освен ако не те изненада).

И в този ред на мисли, все си представяш, че си готов за всичко и си над нещата. Ми куче, ми диване, ми щурак … така де, няма с какво да ме изненада. Да бе да! Ама той така не прави, ама той онака не прави. Дрън-дрън! Оказа се, че за всяко нещо си има първи път. Та така и аз се сдобих с една класация на най-гадните изненади поднесени от онзи с миловидната усмихната муцуна. Малко хора могат да се похвалят с нашите постижения 🙂

1. Миналата година със Злати и Хари решихме да идем вкупом на Buhovo Run. Идеята ни беше след това да отскочим до Кремиковския манастир, да си направим пикник, излет или каквато и да било разходка в приятна компания. Речено – сторено! Изкарахме страхотен ден, и тримата. На връщане, обаче, не предвидихме, че на повръщащия в колата Хари може да му прилошее за краткото разстояние от Кремиковци до Равно поле. И както си пътувахме доволни и щастливи, не щеш ли Хари все да издава един много познат и характерен звук. Докато подам на Злати плик, нашичкия повърна; между четирите седалки – централно и отровно. И тук идва голямата изненада 🙂 Той се бил наял до гръцмулчето с оборски тор от неизвестен източник. Можете да си представите колко трудно ни беше да пристигнем емоционално и физически невредими до Равно поле. Че повредихме обонянието за известно време, е ясно 🙂 Стигнахме, някак поизпрах с парцал и кофи вода – май две-три бяха. Някак си се добрахме до вкъщи. Последва сериозно ръчно-четково-препаратно мега пране и на кола, и на куче. Пък на него му лошо и тежко, и гледа тъжно. Сега ми е смешно, ама тогава …

2. Моето куче си има много кусури, обича да блатясва, да се каля и мърля, но никога не се въргаля в роса, остатъци от хора и подобни. Ама НИКОГА … почти! Миналата седмица отидохме като доброволци на състезание в с. Желява. Голям кеф, невероятна красота, хубави хора и нацъфтяла природа, напомняща че все пак е пролет (въпреки 12те градуса на 1 юни). Просто ден, с мед да го намажеш. Състезанието свърши, а аз надишала се на аромата на нацъфтяла мащерка, отидох да си набера такава. Вървим си ние, гъзурчим си се щастливо около билковите туфички и околните поточета в една долчинка. По едно време вдигам поглед и съзирам гледка, която в първия момент очите ми не можеха да асимилират, за да подадат правилен сигнал към мозъка. На отсрещния бряг четири кучешки крака стърчаха нагоре, а една обърната на чорчик физиономия с оплезен език ми се хилеше. Докато мигам на парцали с блокирала дейност на зрителния нерв, едно пребоядисано куче хукна щастливо към мен, с мутра изразяваща върховна възхита и желание да демонстрира невероятно добре свършена работа. В този момент погледнах пасящите кротичко наоколо крави. Мозъкът трескаво започна да работи: куче – наопаки – цвят връз козината кафяво-зеленикакъв – крави – лайно – ОВЪРГАЛЯЛ СЕ Е – автомобил – задна седалка – трябва да се приберем!!! Излишно е да споделям останалите полумисли. В някакъв тотален стрес и първични инстинкти хукнах към потока. За секунди намерих дълбочко място – има-няма 10 см и вкарах кучето вътре. С два пръста го преобърнах да се омокри хубаво … от което той стана още по-щастлив. Все още живеещи на различни емоционални честоти, той се измъкна от вира и започна да тръска кафявата, но вече наквасена козина, а аз не успях да отскоча навреме. С това достигнах точката на кипене, наврях го в потока отново, извадих го и го хванах за четирите крака. Започнах да го размятам из тревата. Аз го бърша и се карам, той се кефи. Аз пак го бърша и се карам, той пак се кефи! СПА а! Повторихме процедурата три пъти и той схавана, че нещо не е наред. Избърсахме се! Пък обонянието така или иначе вече беше „изтръпнало“. Е, прибрахме се. Дълго се къпахме и дълго се прахме; дълго Хари стоеше виновен, дано да разбра, че това НЕ трябва да се повтаря. Поне козината му стана гладка като коприна и не си донесе нито един кърлеж 🙂

Бабата, която пасеше кравите, се заливаше от смях на върха на долчинката, което слава богу развесели и мен 🙂

А долината продължаваше да ухае на цъфнала мащерка …

DSC_0737[1]

… ма кой да усети!

DSC_0739[1]

Вече ми е смешно де … обаче тогава не беше съвсем! Те така се калява стопанка 🙂 Не знам коя случка да класирам първа и коя втора. Всяка си има своя колоритен превес. Много се надявам, обаче, да не се налага да заформям тройка! Понякога си мисля, че трябва да се казва не Златен ретрийвър, а Блатен ретрийвър … ама сигурно си е строго индивидуално. Явно ние сме с екстри 🙂

Така че, много моля, никой да не ми се оплаква. Много л…а има да преджапате, за да ме настигнете и да ме минете 😀 Само да съм чула някой да страда заради малко кал хихи.

PS. Иначе всъщност кучето е велико, умно и разбрано. То затова му се и разминава така леко де 🙂

И те така се става блатен фей

Предимствата на мокрото

Добро утро детско изкуство / Good morning kids’ art

Отпуск в сряда

И контузен може :)