Category Archives: Традиции

Св. Мина – бди над семейството и ни пази от вълци


Днес, 11 ноември, честваме деня на Св. Мина – покровител на семейството, на сираците и бездомните, на жените, на народните лечители, на воините, на пътешествениците. Св. Мина всъщност е бил воин и християнин в Египет, който става жертва на антихристиянски гонения.

Единственият манастир в страната, който носи името на светеца е Обрадовският девически манастир. Ще го откриете близо до София, малко след квартал Бенковски. Там се намира чудотворната икона на светеца, на която жените се покланят и се молят да заченат. Аз самата съм била в манастира веднъж и трябва да ви кажа, че въпреки строителните дейности, които течаха в момента, мястото много ми хареса. Да, разширяваха го, поради огромния интерес на миряните да остават и нощуват там. Посете го ако можете, днес или пък в друг ден – струва си, поне по мой спомен.

Днес имен ден имат Мина, Минка, Минчо, Виктор и Виктория.

И тук започва по-интересната част от моя разказ. Всъщност в народните представи денят на Св. Мина няма нищо общо с църковната обредност. На днешния ден българите отбелязват т.нар. Вълчи празници, защото Св. Мина е покровител на вълците.

Според едни вярвания Вълчите празници започват на Архангеловден и свършват при старта на Рожденственския пост (15 ноември). Според други – започват именно днес и завършват на 21 ноември. Ще кажете кое последно? Ами няма последно, в различните части на страната вярванията се разминават – въпрос на традиции, предания и дори може би поведение на вълците.

Вълчите дни имат много сериозна обредност с цел предпазване. В календара на есенно-зимните празници има много такива дни, в които има по-скоро условия и забрани, отколкото празнуване. Вълчите дни имат за цел да пазят хората от вълчи нападения, които някога са си били голяма заплаха, както за човешкия живот, така и за стадата. За да се предпазят хората не са се доближавали до остри предмети, които символизират острите зъби на вълка. Сред тези предмети са ножове, ножици, куки, игли и др. Та в тази връзка днес и изобщо през целия този вълчи период не се шие и плете. Малко почивка за жените нали 😉

В същото време Вълчите дни са времето за последна подготовка за зимата и за приближаващия пост. Това са дните за завършване на ремонтните по дома и двора. Използвайте тези дни и вие, за да подготвите къщите си за студовете. Една приятелка точно вчера ми каза, че оплътнява прозорците. Ние пък извадихме зимните дрехи 🙂

На днешния ден, както и в другите Вълчи дни, не трябва да се замръква навън, за да не го хванат човек злите сили. Общо взето това е времето, в което се слага край на общо селските забави, събори и т.н. Време, в което човек се прибира в дома, време в което се затваряме и обръщаме към общуване със семейството.

И знаете ли, във всичко това има много логика. Първо, по отношение на вълците – смята се, че точно в този период започва размножителният им сезон и те стават изключително агресивни. Второ, започва и да се стъмва рано, започват дългите нощи. Трето, спирането на празненствата, само след 4 дни започват постите, време в което човек се отдава на съзерцание, молитва и преоценка на света и живота; време, в което не се празнува, а се кротува.

Та така, днес е семеен празник. На трапезата се слага пилешко и най-вече, повтарям, не се замръква навън (нищо, че ние ще се размотваме из парка с кучетата – това не е въпрос на избор).

Честит празник и да бягаме да се радваме на последните слънчеви лъчи! Сега ни се е паднало 🙂

* Ако виждате реклами в края на този пост, то те са поставени и подбрани от wordpress.com, а не от мен!

Advertisements

В памет на 3 март


460x529 По-точното заглавие е „В памет на всички онези, които загинаха, за да я има България!“

Честит празник Българийо! Честит празник българи!

И тук спирам с апотеоза и оставам с болката. Днес сякаш ми е повече мъчно, отколкото  празнично. Мъчно ми е, защото 3ти март е дата противоречива, колкото празнична,  толкова и тъжна. Дата, която ни дава надежда за единна и силна България. Дата, която води безброй мъже и жени в боя, с вярата, че Санстефанската държава може да я има. Именно този идеал води бойците ни в следващи три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна. Именно този идеал е причина за Съединението преди това.

Тогава, в началото на века, хората са били други. Българите са били други. Те са искали да я има България. Борили са се за нея. Страдали са за нея. Ликували са за нея. Умирали са и са създавали – пак за НЕЯ!

Днес е съвсем различно. Днес, вместо на площада със знамената, ние сме в Гърция, на хотел или на СПА. Днес това е ден за почивка и възможност да изкрънкаме един по-дълъг уикенд от работодателя.

Сякаш сме се предали. Не сякаш, ние сме. Днес повече от всякога хората тръгват към Терминал 2 с еднопосочен билет и без вяра. Днес избираме управници, които преди две години сме свалили. Днес нямаме сили, а и желание да протестираме. Нямаме ищах за борба. Днес сякаш не ни пука дали ще я има България!

Това ли е заветът на дедите ни! И какво наследство ще оставим на децата си?

Ей от това ме боли! И затова някак хем ми е празнично, хем болно! И много, много тъжно 😦

Честит прзник Българийо! На този ден ти се роди!

Ако те закука кукувица на Благовец – хващай се за паричка


Не си спомням дали съм го чела или някой ми го е казвал, но от години не спирам да повтарям, че Благовещение е всъщност деня на майката и то много преди 8 март да стане значеща дата. Оказа се, че страшно малко хора знаят или помнят този факт, та затова и аз започвам разказа си именно с него. Да, днес – 25 март е голям празник – Благовещение и едно от най-важните му значения е, че чества и почита Майката.

-Прочетете цялата статия>

Спасяването на питката

Пристрастени към „Сурва“


Не съм много сигурна какво ме връща всяка година в Перник, на „Сурвата“.

Веднъж като ти влезе в кръвта и се загнездва някъде там, във всички органи и клетки. И чакаш отново и отново, за да преживееш този фестивал … със студа, с калта, с подсмърчащия нос. Но и с ритъма на тъпана, с песента на звънците, с миризмата на кози кожи, със страховитите маски. Докато стигнеш до площада и тялото ти започва да вибрира в тон с цялото … с онова всичко, което сe случва … с хората, с емоциите. И те връща пак и пак. Всяка година.

Surva 2014_Julia

Има нещо магично. Има красота дори в размазаните снимки, в лошото и шумно видео, което снимаш когато и където успееш. Има си и традиция – да ядеш кебапче в хлебче (любимо за Калина); да пиеш чаша наливно вино (любимо за мен); да си намокриш краката; да се смееш; да те напрегръща или нацелува кукер; да се видиш с приятели (или успешно да се разминаваш цял ден с тях 🙂 ); да се прибереш на топло с чаша чай.

Неописуемо. Просто трябва да се изживее. Отново и отново.

А аз си нямам село, пък с детето много искаме да участваме в някоя кукерско-сурвакарска група. Ще ни покани ли някой? МОЛЯ!

PS. Рекламите в блога не са поставени от мен!

Празници по спешност

Най-добрият полазник :)


За моя огромна радост, и леко учудване, се оказва, че Игнажден все още е много тачен празник. Даже имам усещането, че за хората около мен, той дори се възражда. Събираме се, коментираме кой, кога и къде е влязъл пръв, какво значи това. Има закачка и веселие. Изобщо – усещане за празничност и голямо ходене и посрещане на гости.

Навремето на Игнажден портите се оставяли отворени, за да може да влезе всеки. Хората са очаквали да видят какъв човек пръв ще влезе в дома им, кой ще е полазника, за да гадаят по него каква ще е годината (това всички го знаем). Имало е желани полазници, които дори са били специално канени. Ако си добър и благ човек, домакините ще те посрещнат, ще ти се радват, ще те нагостят. Ако не си – ами това вече е друга тема и въпрос на личностна реакция 🙂

Другото, обаче, което се е брояло, е колко души ще дойдат в дома ти. Полазниците също си избирали къщите, които да посетят – дали домакините са стиснати или не, дали са свадливи или не. Считало се е за много тежка социална присъда никой да не ти влезе в дома. Като не си гостоприемен, хич не ме чакай 😉

Ние тази година си имахме специален полазник. Направо ни налази не само в домовете (щот още не е идвал там), а животите, семейството. Донесе ни най-голямата радост. Роди ни се полазник, мъжки полазник 🙂 Появи ни се нов живот. И не само годината, ами светът ще бъде по-хубав от тук нататък.

И вече съм горда леля на двама!!! Да са ни живи и здрави! Ей това е най-дорбия полазник. Поне според мен.

И кой беше вашият полазник тази година?

Art from the heart

Краят на голямото отлагане

Направи си сам Пижо и Пенда