Архиви

Малки мечти


Хубаво нещо са мечтите, разни пъстри, емоционални, къде измислени, къде не съвсем. Мечтаем, за да избягаме от света си или за да го градим. Мечтаем за измислени и истински неща, за големи и малки идеали. Някои превръщаме в идеи, в амбиции и цели. Други скриваме в душата си да ни пазят от сиви краски и лоши настроения.

Изобщо, мечти всякакви 🙂

Аз пък обичам малките мечти.  Онези, които те чакат зад ъгъла. Онези, които носят усмивка просто, защото ги има, а не защото се сбъдват.

Мечтая да си движа ръката (ще стане скоро, знам, но пак си го мечтая). Чакам момента, в който ще мога да помахам с нея на приятел, който е на другия тротоар. А това е важна мечта в моя свят. Да, можеш просто да извикаш. Но съвсем друго е да подскочиш, да навириш един крайник нагоре и да го вееш в захлас от радост и да се разлееш в усмивка. Това си е неповторима гледка 🙂

Мечтая да мога да извеждам кучето на разходка. Дори си мечтая да ме дърпа със силата на едър рогат добитък. Мечтая да тичам с него или по-скоро след него, да проветрявам главата си след работа и да се презареждам като му гледам бесовете. Вероятно пододбни мисли върлуват също и из неговата главица, ососбено като я сложи с тъжен поглед в скута ми.

Мечтая за есенните дъждове, продължаващи цели дни. За жълтите и червени листа. За топъл чай и книга в леглото.

Мечтая за пухкав сняг, който скърца под апреските. За слънчев ден на морски бряг през февруари.

Мечтая за събуждане в ранна утрин без аларма…

…  и за лалета в ноемврийския студ…

… и за ароматни меденки в неделен следобед.

И за миялна машина мечтая, ама това вече е една голяма и сложна мечта 🙂

Обичам малките си мечти, защото са постижими; защото са ежедневни; защото са истински; просто защото ги има. Те ми дават солта и пипера на дните. Карат ме да живея с усмивка тук и сега без да пропускам красивите моменти. Мобилизират всичките ми сетива за света 🙂

И съм много щастлива, че е така!

А каква е вашата малка мечта?

 

Любов


Във древни легенди,
в пиеси антични,
в поезия, филми,
в мечти най-различни;

очакват я автори,
шамани, поети,
обикновените хора,
дори зверовете.

Поставят я в центъра
на свойта вселена,
и я чакат да дойде,
частица да вземат.

Отпиват от чашата вино,
червено
оглеждат се в дъното
за знаци свещени.

На кръстопътища спират
за среща готови
и щастие искат
и радости нови.

За нея се молят,
копнеят и вярват,
че имат ли зрънце
ще нахранят душата;

че раните страшни
тя ще лекува
и са готови за нея
дори да робуват.

И всички я търсят
с надежда я чакат
а тя тихичко спи
скрита дълбоко в сърцата.

PS. Пешо каза, че му липсвала ритмика 🙂 Моля, ако някой намери една, да ми прати, че да помогнем на стихчето! Предварително благодарим – аз и любовта 🙂

Представям ви Тео – феята на Оригамите

Истории от фестивала 3 – заедно

На шега, на майтап, една година си отмина


С голямо закъснение най-после му дойде времето да редактирам тази статия. Ами то като потъне човек в нещо вдъхновяващо и е на път да си изпусне блого рождения ден значи. Срамота!

Та и аз сега, в някакъв опит за сериозност, ще взема да река няколко думи за туй интернет място. Не, не го правя за заблуда на случайно попаднали блогочитатели, а от благодарност към всички, които се отбиват тук сравнително често.

Създадох блога от нужда, моя си, лична. Нужда, която отдавна ме побутваше в тази посока, без някаква ясна мисъл и цел. То затова и дълго отлагах създаването му. Нямах си тема и фокус, то и досега си нямам. Просто ми се пишеше, ей така, за разтоварване. Не, че имам какво толкова да кажа. И взе, че се получи това нещо. Постепенно близки и тне толкова близки хора започнаха да четат, да коментират (не само тук, а и във Facebook, и в Skype, и лично). Колелото се завъртя.

Блогът ми дава много. Срещна ме с нови хора – виртуално и реално(запознанството си с Мария държа именно на блогосферата). Даде ми платформа да си изхвърлям частично глупостите от главата (не за друго, ами някои просто не стават за публикуване). Открих, че мога да употребявам думите в смисъл, който докосва не само мен (даже награда ми дадоха, че и грамота, ама нея не съм ви я показвала още). Тук си излях и една мъка, тези които трябваше ме разбраха и разбраха точно как да реагират, за което им благодаря. Открих, че най-много пуликувам в най-стресовите си моменти, като крада от времето за сън.

Смятам да продължавам да пълня това място с преживелици, бръщолевеници и куп глупости, които изобщо не разбирам защо пиша … а пък съвсем не ми е ясно вие защо ги четете :)Благодаря!

А това е първоначалната статия, писана в 20,30 ч на 28 април 2012 г.

Днес блогът има рожден ден, а аз цял ден съм на фестивал 🙂 Сега отиваме на парти, което децата си заслужиха напълно. Може и да се върнем утре. Запазвам си правото да си напиша статията за блого рождения ден … ама май ще е утре … очаквайте голямата редакция на тази статия

А сега ви поздравявам с песента, която свалям за партито иииии отлитааааам … очакват ни песни и танци на народите и цяла поредица разкази за тук 🙂

До скоро!

Откривател


Всеки път, когато ми се развали колата и се наложи да тръгна с градския транспорт нанякъде, се чувствам като откривател. Да знаете, че е много забавно:) И всеки път, като ми се случи да откривателствам, се заричам да взема да напиша в блога. Ами, дойде му времето най-после!

Ще си кажете, какво пък толкоз може да се открива като останеш без кола. Да ви призная – открива се цял един нов живот … или връщане към стар … или по-скоро и от двете по малко. Така да се каже, преоткривам някои предимства от това да зарежеш колата, недостатъците така и не съм ги забравила.

Открих, например, че сутрин като отиваш на работа можеш да си купиш закуска по път. И не просто да си купиш закуска, ами да имаш огромен избор – от плодове до банички. Кеф ти диета, кеф ти … по-голяма диета 🙂 Бях забравила колко е приятно и всъщност забавно да си решаваш на момента – искам това, не искам онова. Няма омръзване и мислене предварително. -Прочетете цялата статия>

Мария вкъщи


Ако можех да избирам, щях да живея в хан, мотел или пък хижа … с отворени врати, запалена камина и клокочещо гърне с боб. Щях да посрещам гости, да разменяме истории, мечти, радости, съвети и какво ли още не 🙂 Обичам хората, обичам шум, обичам смях и суматоха, обичам духа на веселието и неспирното бърборене …

От скоро в моя дом живее и радва душата ми Мария 🙂 Не просто коя да е Мария, а Мария Донева. Тя живее тук …

… в сладкото чорапено човече, в хубавите обеци и в тази много балансираща ме книга 🙂

Мария има вълшебно слово и златни ръце!

Един ден видях обеците тук и много ги харесах, после Мария ми поиска адрес и след три-четири дни на врата на офиса се позвъни 🙂 Беше писмо за мен, а в него прекрасна картичка и подарък. Да знаете, че усещането е страхотно. Тихо и без да казвам на никой си сложих подаръка. След около час изведнъж колегите казаха – абе много ти отиват тия обеци иии оттогава си го нося с кеф. Казах аз, че са правени за мен, дори и при този уморен вид си личи 🙂

Благодаря Мария!

P.S. Много исках днес да дойда в Чайната, да ви видя и чуя, но … знаете, че животът е онова, което ти се случва докато си правиш планове, е на мен детенце ми поднесе изненада-вирус и температура 38,5! И нали се сещате, колкото и голямо да е детето, в такива моменти то си иска мама 🙂

Едновременно откровено, вдъхновяващо и задушевно


Нямаше да знам, че към днешна дата остават 27 нощи до Коледа, ако не бяха Мария и Марина Господинова, е, и Венци Благоев и Антони Дончев също де. Познавах Мария само виртуално и отдавна се радвам на всичко онова, което прави. Марина пък познавам от преди една година, когато работихме заедно по едно събитие.

И така, тази вечер се озовах в Студио 5 -Прочети цялата статия>

20 години без Фреди Меркюри, а сякаш беше вчера


Била съм на 12 г. Помня, че музиката му ме докосваше, помня че ми помагаше да се справя със странната среща с връхлитащия пубертет, помня колко плаках като си отиде, помня ….. много други дълбоко лични неща.

Днес не съм момиче, а зряла жена (това със зрялата не е много сигурно де :)) Днес дори повече разбирам музиката му, повече я чувствам, осмислям и усещам!

Вили, благодаря ти, че вчера ми напомни 😉

Точно днес си струва да споделя една от най-любимите ми песни, най-, най-… Много истинска, много искрена, много близка … много моя … прекрасна!!!

Поклон пред Великия Фреди!

НЕбиографично


Душата тихо се е скрила
под мека розова завивка
да се протегне или свива
и колко точно да отвие …

И търси отговор горката
ще сбърка ли ако покаже
частиците от голотата,
които тя не вижда даже

какво ще види суетата,
ще поговори ли със нея;
какво ще чуе самотата,
коя от двете им ще надделее?

Мълчи и тихичко пресмята
дали печели или губи,
във вихъра на свободата
ще може ли да се събуди …