Архиви

Петровденски усмвки


Днес е 29 юни, денят посветен на двама светии, денят, в който приключват Петровските пости – денят на Св. Св. Петър и Павел. Голям празник… особено за мен 🙂 Днес имен ден имат Петър, Петя, Петра, Камен, Кремена, Павел, Павлина. А пък Калина има рожден ден 😉

Да, днес е Петровден. Това е един от големите летни празници, който се пада в началото или средата на най-усилното за селскостопанската дейност време – жътвата. Именно затова и не очаквайте сериозна обредност. В миналото по това време на годината се е работело много, бързало се е да се събере реколтата. На всичкото отгоре цялата тая задача, се е извършвала в големите жеги, които са ни нападнали и сега. Та с две думи, тоз празник е много добре дошъл, за глътка въздух и поводи за радост.

Сутрин рано жените носели в църквата за освещаване колачета и ябълки петровки, които после се раздавали за здраве. Давал се курбан, за да се пазят нивите от пожари – колело се младо петле. На някои места се прави и т.нар. „бял мъж“ – нещо като печене/пържено сирене с брашно и масло (аз лично не съм яла, но имам рецепти и нас … трябва да взема да го пробвам), а пък ако не е много жега може да се добави и баница. В много села е имало и има общоселски събори, особено ако селската църква е „Св. СВ. Петър и Павел“.

Е, специално тази година, празникът се пада в петък, а когато е сряда или петък следва трапезата да е постна, та се яде по изключение риба. Същото нещо ще се случи и на Голяма Богородица, ама за нея като му дойде времето. Но, както казах, за мен денят е много специален и аз спазвам задължително правилото и готвя нещо с пиле или ако не готвя, то задължително черпя с нещо пилешко. Е, малко не съм в канон, но пък съм си в моята си традиция 😉

На Петровден се работи само до обяд. После се празнува 🙂

И аз празнувам, но не защото имам именник във вкъщи. Аз празнувам друго – на този ден преди 12 години взех, че станах майка 🙂Да ми е живо и здраво голямото момиче

Весел празник и на вас 🙂 и честито на именниците, рожденниците и техните близки 😉

Диалози 4


Калина се готвеше да влиза в банята, обаче по пътя я срещна огледалото и тя разибра се се спря пред него. След като 8 пъти казах: „Влизай в банята“ без никакъв ефект, последва разговор:

– Влизай в банята, защото се ядосвам. Ако до 5 минути не влезеш, ще се развикам!
– Добре, значи ще си полежа сега две минути, а в другите три отивам…

Еееее, какво да му отговориш повече :)Двете минути вече са десет … ама това е една друга тема…

Още по темата:
Диалози 3
Диалози 2
Диалози …

Диалози 3


Днес за първи път от 7 години насам купих ягоди за дъщеря ми (след едно натравяне получи отвращение). Тя ги изяде с такъв кеф, че си спомних една стара история. Разговор между Калина, почти на 3 г. и един сервитьор. Действието се развива в 22ч. на един язовир в работен ден. Ние бяхме единствените клиенти:

– Исфинете, дали мога да ви попитам нещо? – пита наша Минка гордо и уверено.
– Да, кажи! – каза сервитьора в абсолютно изумление, увиснало чене и ококорени очи.
– Случайно да имате сладолед от ядодка?
– Имаме – с продължаващо изумление отговори той.
– Може ли тогава един за мене?
– А мама разрешава ли?
– Ами да.

Ние с баща й се чудехме на кое повече да се смеем, на тотлно втрещения, от говорещото му на Вие дете, сервитьор или на госпожицата с гордо вдигната глава и правилен изказ. И двете бяха изненада за нас 🙂

До ден днешен наричам ягодовия сладолед „сладолед от ядодка“ … еми така си остана 🙂

Сладоледът пристигна с милото „Заповядай“, а едни грейнали очички гарнираха отговора:
– Бугударя!

Още диалози
Диалози 2
Диалози…

Weekly Photo Challenge: Journey

Weekly Photo Challenge: Arranged

Човекът с морковения нос


Тръгваш за работа, забързан и умислен. Подреждаш приоритети за деня, разплиташ възлите на ежедневието и слизаш по стълбите. На входната врата вече си се потопил почти в своя си ден, ама почти … защото там може и да те очаква приятна среща с непознат 🙂

Аз живея от вчера при сестра ми, за няколко дни. Снощи в тъмното се прибрах и не се огледах, дали има нещо интересно в двора на тихата уличка в центъра на София, скрита зад едно училище. И днес точно пред входа ме срещна ей тоз …

Вижте го какъв е пазач, даже пазител 🙂 Имаше си истински морковен нос и орехови очи, и червена шапка и шалче във тон, че и пръчка, сигурно да гони нежелани гости. Е, как да не ти е хубав деня при такава първа среща!

Е, затова обичам снега. И благодаря на детето, което ме у вдъхнало живот … дете на незнайно колко години.

Прощъпулник


Започвайки този блог се бях зарекла да не го доближавам до кулинарните такива, които се радват не само на широка популярност, но са и ужасно много. Обаче, днес по изключение, ще ви покажа едно много любимо мое хоби … просто не мога да не се изфукам (нали съм ви казвала, че съм надувка :))

Тези, които ме познават лично, знаят че от петък съм в празнична еуфория свързана с първия рожден ден на племенника ми, който много, много иииии още много пъти по много обичам :)Днес се събрахме по роднински и отметнахме с един удар два заека – рожден ден и прощъпулник.

И специално за Светлина (която ми даде рецепта за тесто за фигурки) и Енчето публикувам снимки на сътворената погача по случая

ииии -Прочети цялата статия>

Маги :)


Откакто съм се родила, преди два месеца и половина, си живея спокойно с майка ми, баща ми и брат ми. Напоследък взе да ни става тясно вкъщи и големите малко взеха да ни се поскарват, но иначе си живеем добре … или поне така беше до днес.

Аз съм чинчила, живея със семейство чинчили в една малка къща, която си има стени с дупки.

От време на време излизаме в една по-голяма къща, където е доста широко и удобно за тичане и където живеят разни други интересни същества. Там живеят едни приятели, които много ни харесват, ама ни лаят и не знам защо това малко ме притеснява, та гледам да ги избягвам. Иначе като ги гледам на ръст са колкото майка ми и баща ми, космати са такива едни, ама са малко по-различни. Казват, че ги наричали кучета и всяко си има различно име. Има и едни големи същества, дето са доста високи, чак вратлето ме боли като трябва да ги погледна. Те са едни такива странни. Ходят на два крака и нямат козина, е добре де имат малко на главите, ама пак си остават смешни и плешиви. Казват се хора. Те ни хранят и много ни се радват. -Прочети цялата статия>

Разговори по никое време 2


– Какво праиме мамо? – ме запита едно звънко детско гласче, по-детско от обикновено, някъде в тъмните доби на малките часове на деня или по-скоро нощта.
– Спиме маме – избоботих аз с дебел среднощен глас от небитието.
– Така ли, спиме ли? – огромно звънко учудване
– Мдаааа, спиме.
– Добре мамче, лека нощ!
– Лека нощ!

И в мрака последва тежко, дълбоко и секундно заспиване на дете, смесено с ококорване на майка му, която се опитва да вземе светъл пример, ама няма.
––
Сутринта:
– Мамо, говорихме ли си през нощта?
– Да.
– Така ли, какво си говорихме?
Разказах подробно и с много смях.
– Как спиш като ти говоря?
– Ами не спя.
– Съжелявам мамо, не е нарочно!
– Няма за какво, – то е толкова смешно и почти еженощно; детска му работа

Ама той всъщност е момиче


Terrible pain, when you know that you did everything and its just not enough … when you are ready to turn the world round, but it just won’t help… It hurts so much… so much – статусът ми във Facebook  и Skype, най-спонтанната реакция…

Искаше ми се тази статия да беше различна, да беше в моя типичен стил – оптимистична и изобщо да беше плод на вдъхновение и усмивка. Искаше ми се, ама много ми се искаше!

Е, този път няма да е така, този път пиша, заради мъката и болката, които ме задушават, въпреки привидната усмивка и примирението. Нека, този който очаква днес да се усмихне докато ме чете, просто да затвори блога, днес тук усмивката ще бъде през сълзи.

-Прочети цялата статия>