Архиви

Петровденски усмвки


Днес е 29 юни, денят посветен на двама светии, денят, в който приключват Петровските пости – денят на Св. Св. Петър и Павел. Голям празник… особено за мен 🙂 Днес имен ден имат Петър, Петя, Петра, Камен, Кремена, Павел, Павлина. А пък Калина има рожден ден 😉

Да, днес е Петровден. Това е един от големите летни празници, който се пада в началото или средата на най-усилното за селскостопанската дейност време – жътвата. Именно затова и не очаквайте сериозна обредност. В миналото по това време на годината се е работело много, бързало се е да се събере реколтата. На всичкото отгоре цялата тая задача, се е извършвала в големите жеги, които са ни нападнали и сега. Та с две думи, тоз празник е много добре дошъл, за глътка въздух и поводи за радост.

Сутрин рано жените носели в църквата за освещаване колачета и ябълки петровки, които после се раздавали за здраве. Давал се курбан, за да се пазят нивите от пожари – колело се младо петле. На някои места се прави и т.нар. „бял мъж“ – нещо като печене/пържено сирене с брашно и масло (аз лично не съм яла, но имам рецепти и нас … трябва да взема да го пробвам), а пък ако не е много жега може да се добави и баница. В много села е имало и има общоселски събори, особено ако селската църква е „Св. СВ. Петър и Павел“.

Е, специално тази година, празникът се пада в петък, а когато е сряда или петък следва трапезата да е постна, та се яде по изключение риба. Същото нещо ще се случи и на Голяма Богородица, ама за нея като му дойде времето. Но, както казах, за мен денят е много специален и аз спазвам задължително правилото и готвя нещо с пиле или ако не готвя, то задължително черпя с нещо пилешко. Е, малко не съм в канон, но пък съм си в моята си традиция 😉

На Петровден се работи само до обяд. После се празнува 🙂

И аз празнувам, но не защото имам именник във вкъщи. Аз празнувам друго – на този ден преди 12 години взех, че станах майка 🙂Да ми е живо и здраво голямото момиче

Весел празник и на вас 🙂 и честито на именниците, рожденниците и техните близки 😉

Свети Атанас си изтупа кожуха


Атанасовден е на 18 януари, тъкмо след Антоновден. Е, така ще е, след като народа ги е нарекъл светци близнаци. То не може да полеем единия, пък да забравим другия, нали така 🙂

Най-яркият ми спомен от разказите за Свети Атанас е, че той излязъл, съблякъл си кожуха и го изтупал от снега, който се извалял на земята. -Прочети цялата статия>

На Антоновден – медена муцунка


Днес 17 януари е Антоновден. Празник посред зима, в най-големите виелици, ветрове и снегове. На пръв поглед нищо особено, поредния ден, в който някакви хора, знайни и незнайни, имат имен ден. Пък и дали го празнуват тоя имен ден изобщо … Е, не е съвсем така. Антоновден е важен ден в народните вярвания, от съвременна гледна точка наивен, но в същността си дори е забавен.

Старите хора вярвали, че Свети Антоний, или казано по нашенски Антон, бил покровител на болестите и по-специално на чумата. Ужас нали 🙂 Добре де, ще кажете вие, как може някой да е покровител на зарази и да бъде почитан, това е супер тъпо. Обаче не е! -Прочетете цялата статия>

Най-хубавите коледни подаръци

У дома


– Прибра ли се вече? Колко е часа?
– Пет е. Ще мина през банята и лягам.
– А утре?
– Утре пак така, до колко часа не знам. Още няколко дни. Знаеш как е!
– Добре, няма да те чакаме, това ти е работата. А по празниците какво, ще ходите ли някъде?
– Не мисля. Искам да си дойда у дома. За първи път от толкова години на мен ми се прибира …

Прощъпулник


Започвайки този блог се бях зарекла да не го доближавам до кулинарните такива, които се радват не само на широка популярност, но са и ужасно много. Обаче, днес по изключение, ще ви покажа едно много любимо мое хоби … просто не мога да не се изфукам (нали съм ви казвала, че съм надувка :))

Тези, които ме познават лично, знаят че от петък съм в празнична еуфория свързана с първия рожден ден на племенника ми, който много, много иииии още много пъти по много обичам :)Днес се събрахме по роднински и отметнахме с един удар два заека – рожден ден и прощъпулник.

И специално за Светлина (която ми даде рецепта за тесто за фигурки) и Енчето публикувам снимки на сътворената погача по случая

ииии -Прочети цялата статия>

Маги :)


Откакто съм се родила, преди два месеца и половина, си живея спокойно с майка ми, баща ми и брат ми. Напоследък взе да ни става тясно вкъщи и големите малко взеха да ни се поскарват, но иначе си живеем добре … или поне така беше до днес.

Аз съм чинчила, живея със семейство чинчили в една малка къща, която си има стени с дупки.

От време на време излизаме в една по-голяма къща, където е доста широко и удобно за тичане и където живеят разни други интересни същества. Там живеят едни приятели, които много ни харесват, ама ни лаят и не знам защо това малко ме притеснява, та гледам да ги избягвам. Иначе като ги гледам на ръст са колкото майка ми и баща ми, космати са такива едни, ама са малко по-различни. Казват, че ги наричали кучета и всяко си има различно име. Има и едни големи същества, дето са доста високи, чак вратлето ме боли като трябва да ги погледна. Те са едни такива странни. Ходят на два крака и нямат козина, е добре де имат малко на главите, ама пак си остават смешни и плешиви. Казват се хора. Те ни хранят и много ни се радват. -Прочети цялата статия>

И домът оживя


Има един особен момент, когато си разведен/разделен родител, когато детето отиде при другия родител, а ти останеш сам. Първончално си казваш – я свобода, както всеки път, когато детето е било на гости у баба, леля и т.н.

Ставаш, пиеш кафе, правиш си стройна организация на задачи, които все отлагаш, на срещи с приятели, за които все не успявате да се стиковате или просто грабваш чашата и се свиваш отново под завивките, защото баш сега ти се е паднало да си отспиш. В някакви по-дълги моменти на гостуване дори ти можеш да погостуваш на някой. Изобщо кеф и живот! Да де, ама този път май не е съвсем така?
–-

Цяла седмица детето го нямаше, беше на гости у баща си. Пожела да иде за по-дълго, ок, аз никога не съм я спирала. И така – животът си вървеше в своето обичайно русло … докато тя не се прибра. И изведнъж цялата къща се изпълни с живот, изведнъж много, много звуци започнаха да се удрят в стените, изведнъж цялата стая се покри с дрехи и боклучки, а цялата ми глава беше напълненан с преживелици. Детето огря домът, който не беше усетил, че всъщност полека заспива в ежедневието, изпада в летаргия и се оставя на своята инерция. Една руса коса започна да се развява пред огледалото и да спъва свободното движение на възрастните туловища между стаите. Обаче и на огледалото му беше домъчняло за най-вярната му фенка и то блестеше ли блестеше от удоволствие, че е полезно. Дори въздухът се насити с едно особено напрежение. Всичко и всички се обляха в пълна радост, в усмивка, в движение дори.

Тогава разбрах и усетих думите, които чувах от старите баби навремето, думи които ми бяха толкова чужди, че чак ме изненадваха. Бабите казваха: „Дойдоха внучетата и къщата оживя”! И винаги го казваха изпълнени с щастие. Осъзнах тези думи най-после. Безценно е!

Моят дом често оживява и всеки път, когато това се случва съм благодарна за две неща. Първо – има кой да го съживи с все още неподправена детска откровеност. Второ – аз имам сетива да го видя и усетя, да ме изпълва с радост.

Да бъдеш родител, който се оглежда в щастливите очи на детето си – не мога да мечтая за нещо по-добро!