Архиви

Св. Мина – бди над семейството и ни пази от вълци


Днес, 11 ноември, честваме деня на Св. Мина – покровител на семейството, на сираците и бездомните, на жените, на народните лечители, на воините, на пътешествениците. Св. Мина всъщност е бил воин и християнин в Египет, който става жертва на антихристиянски гонения.

Единственият манастир в страната, който носи името на светеца е Обрадовският девически манастир. Ще го откриете близо до София, малко след квартал Бенковски. Там се намира чудотворната икона на светеца, на която жените се покланят и се молят да заченат. Аз самата съм била в манастира веднъж и трябва да ви кажа, че въпреки строителните дейности, които течаха в момента, мястото много ми хареса. Да, разширяваха го, поради огромния интерес на миряните да остават и нощуват там. Посете го ако можете, днес или пък в друг ден – струва си, поне по мой спомен.

Днес имен ден имат Мина, Минка, Минчо, Виктор и Виктория.

И тук започва по-интересната част от моя разказ. Всъщност в народните представи денят на Св. Мина няма нищо общо с църковната обредност. На днешния ден българите отбелязват т.нар. Вълчи празници, защото Св. Мина е покровител на вълците.

Според едни вярвания Вълчите празници започват на Архангеловден и свършват при старта на Рожденственския пост (15 ноември). Според други – започват именно днес и завършват на 21 ноември. Ще кажете кое последно? Ами няма последно, в различните части на страната вярванията се разминават – въпрос на традиции, предания и дори може би поведение на вълците.

Вълчите дни имат много сериозна обредност с цел предпазване. В календара на есенно-зимните празници има много такива дни, в които има по-скоро условия и забрани, отколкото празнуване. Вълчите дни имат за цел да пазят хората от вълчи нападения, които някога са си били голяма заплаха, както за човешкия живот, така и за стадата. За да се предпазят хората не са се доближавали до остри предмети, които символизират острите зъби на вълка. Сред тези предмети са ножове, ножици, куки, игли и др. Та в тази връзка днес и изобщо през целия този вълчи период не се шие и плете. Малко почивка за жените нали 😉

В същото време Вълчите дни са времето за последна подготовка за зимата и за приближаващия пост. Това са дните за завършване на ремонтните по дома и двора. Използвайте тези дни и вие, за да подготвите къщите си за студовете. Една приятелка точно вчера ми каза, че оплътнява прозорците. Ние пък извадихме зимните дрехи 🙂

На днешния ден, както и в другите Вълчи дни, не трябва да се замръква навън, за да не го хванат човек злите сили. Общо взето това е времето, в което се слага край на общо селските забави, събори и т.н. Време, в което човек се прибира в дома, време в което се затваряме и обръщаме към общуване със семейството.

И знаете ли, във всичко това има много логика. Първо, по отношение на вълците – смята се, че точно в този период започва размножителният им сезон и те стават изключително агресивни. Второ, започва и да се стъмва рано, започват дългите нощи. Трето, спирането на празненствата, само след 4 дни започват постите, време в което човек се отдава на съзерцание, молитва и преоценка на света и живота; време, в което не се празнува, а се кротува.

Та така, днес е семеен празник. На трапезата се слага пилешко и най-вече, повтарям, не се замръква навън (нищо, че ние ще се размотваме из парка с кучетата – това не е въпрос на избор).

Честит празник и да бягаме да се радваме на последните слънчеви лъчи! Сега ни се е паднало 🙂

* Ако виждате реклами в края на този пост, то те са поставени и подбрани от wordpress.com, а не от мен!

Advertisements

Не ме чакайте, днес съм на гости на Иван :)


Ами да, Ивановден (7 януари) ми е един от планираните дни в годината. На гости съм на Иван, който е един от най- най-близките ми приятели. Да е жив и здрав, още дълго да спазваме таз традиция.

Днес има толкова много именници около мен, че ми се пълни душата … направо Йордановден и Ивановден ми се сливат в едно общо празнуване. Имам няколко приятели Ивановци, един брой Иво, няколко мацки Ива, три прекрасни Ванчета и Йонко, в добавка Калоян и Йоани (Яна и Янко тук не ги броя, въпреки че те пък може и да се броят :)) Всички да са живи и здрави. И съм сигурна, че забравям някой, моля да не ми се сърди. Ми знаех си, че забравям Жането, пупу зло да те забрави мила, всичко най-хубаво и на теб!

Та в този ред на мисли трябва да ви е ясно, че в моята глава Ивановден е голям празник.

Иначе църквата почита Свети Йоан Кръстител. Според традицията пък днешния ден е подходящ за побратимяване и кумство. В този ред на мисли днес се ходи на гости не само на именици, но и на кумовете и се носи вино и месо. Правят се софри и изобщо ситуацията е на принципа „абе вие няма ли да се напразнувате най-после, аман от празници :)“

Днес имен ден имат Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa.

Честит празник и наздраве! Аз отивам да проверя дали Ивановата котка още ми е приятел 🙂

PS. Хич няма да се впускам в обяснение за традиционните къпания на невести и моми, че някак хич не ми е релевантно нито за съвремието, нито за проекта 🙂

За Свети Георги и за змея, и за агнето, и за войската и …


Направо да се чуди човек от къде да започне. Направо съм в затруднение. Каквото и да напише човек за Гергьовден, все ще е малко и крайно недостатъчно. Затова ще карам по ред, както в заглавието, пък докъдето го докарам 🙂 Всякакви коментари и допълнения ще са добре дошли.

На 6 май отбелязваме един от най-големите празници в календара на традициите – Гергьовден.

На този ден Църквата почита Св. Георги Победоносец. Св. Георги е реална личност и е живял е в кр. III- нач. IV век. Той е бил част от византийската армия, като е имал висок чин. Тъй като е християнин, обаче, става жертва на антихристиянски гонения, а Църквата го провъзгласява за Великомъченик. В иконописната традиция се изобразява на бял кон, обърнат на дясно и убиващ змей (или простичко казано – надвиващ злото).

Защо ви разказах всичко това ли? Много е важно и е тясно свързано с народната традиция. За старите българи годината се разделяла на два основни сезона – летен активен трудов и зимен (по-спокоен сезон). Естествено това разделение ставало на два големи празника – Гергьовден и Димитровден. Св. Димитър също се изобразява яздещ кон, този път червен и обърнат на ляво и убиващ човек. Сега виждате ли връзката църква – иконопис – народни традиции?

И така, на Гергьовден е започвала трудовата година. На този ден се изкарвали стадата на паша и се подеждали към летните пасища, договаряли се услоията за работа на ратаите и др. Изобщо, в този ден се случва голям всенароден празник. Почита се плодородието на събудилата се природа, правят се венци, играят се общоселски хора и др.

Една от интересните обредности и направата на големи люлки, които се връзват върху цъфнали дървета. Едно от поверията е, че така дърветата пренасят жизнените си сили и дълголетие върху хората. Всъщност объче това са си били места за откровено флиртуване между ергени и девойки. Забано е било да знаете, особено във време, което човек е трябвало да внимава за всеки аспект от поведението си. Ако щете, дори това ухажване, авно и регламентирано, пак е в чест на плодородието.

Свети Георги е покровител на стадата и овчарите. Именно затова се коли жертвено агне и се прави курбан, който се яде на открито и на големи трапези. На този ден обаче се прави и първото прясно сирене. Правят се и богати погачи. Агнешкото аз го правя печено на слаб огън, опаковано с фолио, в тавичка с малко вода и омазано със сол, чеврен пипер и масло. Просто и лесно, само да има кой да му виси около печката.

Държава от своя страна отбелязва в този ден друг празник – на храбростта и армията. Правят се паради, раздават се отличия. Изобщо чества се силата на войската.

Днес личен празник имат и всички носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Генчо, Геновева и подобни.

На днешния ден можете да правите много неща – идете на парад, идете на курбан или просто на природа. Не е казано, че трябва да се заторите вкъщи и да ядете агнешко. Ако наистина искате да отбележите празника излезте на зелено, отворете душата си, смейте се и се радвайте в компанията на близки хора.

Аз лично хуквам на фолколрен събор на Кремиковския манастир! Честит Гергьоведн от мен!

Цветница

Свети Атанас си изтупа кожуха


Атанасовден е на 18 януари, тъкмо след Антоновден. Е, така ще е, след като народа ги е нарекъл светци близнаци. То не може да полеем единия, пък да забравим другия, нали така 🙂

Най-яркият ми спомен от разказите за Свети Атанас е, че той излязъл, съблякъл си кожуха и го изтупал от снега, който се извалял на земята. -Прочети цялата статия>

На Антоновден – медена муцунка


Днес 17 януари е Антоновден. Празник посред зима, в най-големите виелици, ветрове и снегове. На пръв поглед нищо особено, поредния ден, в който някакви хора, знайни и незнайни, имат имен ден. Пък и дали го празнуват тоя имен ден изобщо … Е, не е съвсем така. Антоновден е важен ден в народните вярвания, от съвременна гледна точка наивен, но в същността си дори е забавен.

Старите хора вярвали, че Свети Антоний, или казано по нашенски Антон, бил покровител на болестите и по-специално на чумата. Ужас нали 🙂 Добре де, ще кажете вие, как може някой да е покровител на зарази и да бъде почитан, това е супер тъпо. Обаче не е! -Прочетете цялата статия>