Обичам …

… на слънцето топлите нежни лъчи,
и на снежно небе светлината,
и леден вятър, който щипе уши,
и на силен порой пелената.

Обичам …

… и ведро лице от усмивка огряно,
и малките тъжни сълзи във очите,
и спокойствието на детенце заспало,
и изгарящи чувства в гърдите.

Обичам …

… и на звучния, весел смях свободата
и бурния порив да тичам
и в огнен танц да сливам тяло с душата
и да обичам … обичам!

Любов

Във древни легенди,
в пиеси антични,
в поезия, филми,
в мечти най-различни;

очакват я автори,
шамани, поети,
обикновените хора,
дори зверовете.

Поставят я в центъра
на свойта вселена,
и я чакат да дойде,
частица да вземат.

Отпиват от чашата вино,
червено
оглеждат се в дъното
за знаци свещени.

На кръстопътища спират
за среща готови
и щастие искат
и радости нови.

За нея се молят,
копнеят и вярват,
че имат ли зрънце
ще нахранят душата;

че раните страшни
тя ще лекува
и са готови за нея
дори да робуват.

И всички я търсят
с надежда я чакат
а тя тихичко спи
скрита дълбоко в сърцата.

PS. Пешо каза, че му липсвала ритмика 🙂 Моля, ако някой намери една, да ми прати, че да помогнем на стихчето! Предварително благодарим – аз и любовта 🙂

20 години без Фреди Меркюри, а сякаш беше вчера

Била съм на 12 г. Помня, че музиката му ме докосваше, помня че ми помагаше да се справя със странната среща с връхлитащия пубертет, помня колко плаках като си отиде, помня ….. много други дълбоко лични неща.

Днес не съм момиче, а зряла жена (това със зрялата не е много сигурно де :)) Днес дори повече разбирам музиката му, повече я чувствам, осмислям и усещам!

Вили, благодаря ти, че вчера ми напомни 😉

Точно днес си струва да споделя една от най-любимите ми песни, най-, най-… Много истинска, много искрена, много близка … много моя … прекрасна!!!

Поклон пред Великия Фреди!