Архиви

Малки мечти


Хубаво нещо са мечтите, разни пъстри, емоционални, къде измислени, къде не съвсем. Мечтаем, за да избягаме от света си или за да го градим. Мечтаем за измислени и истински неща, за големи и малки идеали. Някои превръщаме в идеи, в амбиции и цели. Други скриваме в душата си да ни пазят от сиви краски и лоши настроения.

Изобщо, мечти всякакви 🙂

Аз пък обичам малките мечти.  Онези, които те чакат зад ъгъла. Онези, които носят усмивка просто, защото ги има, а не защото се сбъдват.

Мечтая да си движа ръката (ще стане скоро, знам, но пак си го мечтая). Чакам момента, в който ще мога да помахам с нея на приятел, който е на другия тротоар. А това е важна мечта в моя свят. Да, можеш просто да извикаш. Но съвсем друго е да подскочиш, да навириш един крайник нагоре и да го вееш в захлас от радост и да се разлееш в усмивка. Това си е неповторима гледка 🙂

Мечтая да мога да извеждам кучето на разходка. Дори си мечтая да ме дърпа със силата на едър рогат добитък. Мечтая да тичам с него или по-скоро след него, да проветрявам главата си след работа и да се презареждам като му гледам бесовете. Вероятно пододбни мисли върлуват също и из неговата главица, ососбено като я сложи с тъжен поглед в скута ми.

Мечтая за есенните дъждове, продължаващи цели дни. За жълтите и червени листа. За топъл чай и книга в леглото.

Мечтая за пухкав сняг, който скърца под апреските. За слънчев ден на морски бряг през февруари.

Мечтая за събуждане в ранна утрин без аларма…

…  и за лалета в ноемврийския студ…

… и за ароматни меденки в неделен следобед.

И за миялна машина мечтая, ама това вече е една голяма и сложна мечта 🙂

Обичам малките си мечти, защото са постижими; защото са ежедневни; защото са истински; просто защото ги има. Те ми дават солта и пипера на дните. Карат ме да живея с усмивка тук и сега без да пропускам красивите моменти. Мобилизират всичките ми сетива за света 🙂

И съм много щастлива, че е така!

А каква е вашата малка мечта?