Архиви

Арменската торта на леля Валя

Петровденски усмвки


Днес е 29 юни, денят посветен на двама светии, денят, в който приключват Петровските пости – денят на Св. Св. Петър и Павел. Голям празник… особено за мен 🙂 Днес имен ден имат Петър, Петя, Петра, Камен, Кремена, Павел, Павлина. А пък Калина има рожден ден 😉

Да, днес е Петровден. Това е един от големите летни празници, който се пада в началото или средата на най-усилното за селскостопанската дейност време – жътвата. Именно затова и не очаквайте сериозна обредност. В миналото по това време на годината се е работело много, бързало се е да се събере реколтата. На всичкото отгоре цялата тая задача, се е извършвала в големите жеги, които са ни нападнали и сега. Та с две думи, тоз празник е много добре дошъл, за глътка въздух и поводи за радост.

Сутрин рано жените носели в църквата за освещаване колачета и ябълки петровки, които после се раздавали за здраве. Давал се курбан, за да се пазят нивите от пожари – колело се младо петле. На някои места се прави и т.нар. „бял мъж“ – нещо като печене/пържено сирене с брашно и масло (аз лично не съм яла, но имам рецепти и нас … трябва да взема да го пробвам), а пък ако не е много жега може да се добави и баница. В много села е имало и има общоселски събори, особено ако селската църква е „Св. СВ. Петър и Павел“.

Е, специално тази година, празникът се пада в петък, а когато е сряда или петък следва трапезата да е постна, та се яде по изключение риба. Същото нещо ще се случи и на Голяма Богородица, ама за нея като му дойде времето. Но, както казах, за мен денят е много специален и аз спазвам задължително правилото и готвя нещо с пиле или ако не готвя, то задължително черпя с нещо пилешко. Е, малко не съм в канон, но пък съм си в моята си традиция 😉

На Петровден се работи само до обяд. После се празнува 🙂

И аз празнувам, но не защото имам именник във вкъщи. Аз празнувам друго – на този ден преди 12 години взех, че станах майка 🙂Да ми е живо и здраво голямото момиче

Весел празник и на вас 🙂 и честито на именниците, рожденниците и техните близки 😉

На шега, на майтап, една година си отмина


С голямо закъснение най-после му дойде времето да редактирам тази статия. Ами то като потъне човек в нещо вдъхновяващо и е на път да си изпусне блого рождения ден значи. Срамота!

Та и аз сега, в някакъв опит за сериозност, ще взема да река няколко думи за туй интернет място. Не, не го правя за заблуда на случайно попаднали блогочитатели, а от благодарност към всички, които се отбиват тук сравнително често.

Създадох блога от нужда, моя си, лична. Нужда, която отдавна ме побутваше в тази посока, без някаква ясна мисъл и цел. То затова и дълго отлагах създаването му. Нямах си тема и фокус, то и досега си нямам. Просто ми се пишеше, ей така, за разтоварване. Не, че имам какво толкова да кажа. И взе, че се получи това нещо. Постепенно близки и тне толкова близки хора започнаха да четат, да коментират (не само тук, а и във Facebook, и в Skype, и лично). Колелото се завъртя.

Блогът ми дава много. Срещна ме с нови хора – виртуално и реално(запознанството си с Мария държа именно на блогосферата). Даде ми платформа да си изхвърлям частично глупостите от главата (не за друго, ами някои просто не стават за публикуване). Открих, че мога да употребявам думите в смисъл, който докосва не само мен (даже награда ми дадоха, че и грамота, ама нея не съм ви я показвала още). Тук си излях и една мъка, тези които трябваше ме разбраха и разбраха точно как да реагират, за което им благодаря. Открих, че най-много пуликувам в най-стресовите си моменти, като крада от времето за сън.

Смятам да продължавам да пълня това място с преживелици, бръщолевеници и куп глупости, които изобщо не разбирам защо пиша … а пък съвсем не ми е ясно вие защо ги четете :)Благодаря!

А това е първоначалната статия, писана в 20,30 ч на 28 април 2012 г.

Днес блогът има рожден ден, а аз цял ден съм на фестивал 🙂 Сега отиваме на парти, което децата си заслужиха напълно. Може и да се върнем утре. Запазвам си правото да си напиша статията за блого рождения ден … ама май ще е утре … очаквайте голямата редакция на тази статия

А сега ви поздравявам с песента, която свалям за партито иииии отлитааааам … очакват ни песни и танци на народите и цяла поредица разкази за тук 🙂

До скоро!

Прощъпулник


Започвайки този блог се бях зарекла да не го доближавам до кулинарните такива, които се радват не само на широка популярност, но са и ужасно много. Обаче, днес по изключение, ще ви покажа едно много любимо мое хоби … просто не мога да не се изфукам (нали съм ви казвала, че съм надувка :))

Тези, които ме познават лично, знаят че от петък съм в празнична еуфория свързана с първия рожден ден на племенника ми, който много, много иииии още много пъти по много обичам :)Днес се събрахме по роднински и отметнахме с един удар два заека – рожден ден и прощъпулник.

И специално за Светлина (която ми даде рецепта за тесто за фигурки) и Енчето публикувам снимки на сътворената погача по случая

ииии -Прочети цялата статия>

11 години родителско-дъщерни радости и неволи


29.06.2000 г.

За много хора, това беше просто поредния от няколко ужасно горещи юнски дни. За мен обаче беше различен и честно казано много плашещ ден. Стоях сама в болничната стая на хладинка. Не бях спала като хората поне втора нощ по ред … ми как се спи след почти 48 часа напъни, рев и страх от предстоящата операция. Ми, аз за втори път в живота си влизах в болница, а първият пак беше тук – ама за задържане. И как така ще ме оперират, като аз съм се приготвила да раждам нормално и да си ходя … пък те сега искат да ме режат … да бе да! Да, да ама така става като ще ти се ражда дете зодия Рак – осем месеца се чуди как да излезе, пък ние се чудихме как да не му позволяваме и в деветия се заклещи. И на всичкото отгоре не можах да си гледам мача Португалия – Франция, пък Португалия падна заради една дузпа, пък аз само слушах нещастна в коридора пред родилна зала, щото не ме пуснаха вътре да си го гледам … значи пък. Read the rest of this entry