Архиви

Пристрастени към „Сурва“


Не съм много сигурна какво ме връща всяка година в Перник, на „Сурвата“.

Веднъж като ти влезе в кръвта и се загнездва някъде там, във всички органи и клетки. И чакаш отново и отново, за да преживееш този фестивал … със студа, с калта, с подсмърчащия нос. Но и с ритъма на тъпана, с песента на звънците, с миризмата на кози кожи, със страховитите маски. Докато стигнеш до площада и тялото ти започва да вибрира в тон с цялото … с онова всичко, което сe случва … с хората, с емоциите. И те връща пак и пак. Всяка година.

Surva 2014_Julia

Има нещо магично. Има красота дори в размазаните снимки, в лошото и шумно видео, което снимаш когато и където успееш. Има си и традиция – да ядеш кебапче в хлебче (любимо за Калина); да пиеш чаша наливно вино (любимо за мен); да си намокриш краката; да се смееш; да те напрегръща или нацелува кукер; да се видиш с приятели (или успешно да се разминаваш цял ден с тях 🙂 ); да се прибереш на топло с чаша чай.

Неописуемо. Просто трябва да се изживее. Отново и отново.

А аз си нямам село, пък с детето много искаме да участваме в някоя кукерско-сурвакарска група. Ще ни покани ли някой? МОЛЯ!

PS. Рекламите в блога не са поставени от мен!