Архиви

Св. Мина – бди над семейството и ни пази от вълци


Днес, 11 ноември, честваме деня на Св. Мина – покровител на семейството, на сираците и бездомните, на жените, на народните лечители, на воините, на пътешествениците. Св. Мина всъщност е бил воин и християнин в Египет, който става жертва на антихристиянски гонения.

Единственият манастир в страната, който носи името на светеца е Обрадовският девически манастир. Ще го откриете близо до София, малко след квартал Бенковски. Там се намира чудотворната икона на светеца, на която жените се покланят и се молят да заченат. Аз самата съм била в манастира веднъж и трябва да ви кажа, че въпреки строителните дейности, които течаха в момента, мястото много ми хареса. Да, разширяваха го, поради огромния интерес на миряните да остават и нощуват там. Посете го ако можете, днес или пък в друг ден – струва си, поне по мой спомен.

Днес имен ден имат Мина, Минка, Минчо, Виктор и Виктория.

И тук започва по-интересната част от моя разказ. Всъщност в народните представи денят на Св. Мина няма нищо общо с църковната обредност. На днешния ден българите отбелязват т.нар. Вълчи празници, защото Св. Мина е покровител на вълците.

Според едни вярвания Вълчите празници започват на Архангеловден и свършват при старта на Рожденственския пост (15 ноември). Според други – започват именно днес и завършват на 21 ноември. Ще кажете кое последно? Ами няма последно, в различните части на страната вярванията се разминават – въпрос на традиции, предания и дори може би поведение на вълците.

Вълчите дни имат много сериозна обредност с цел предпазване. В календара на есенно-зимните празници има много такива дни, в които има по-скоро условия и забрани, отколкото празнуване. Вълчите дни имат за цел да пазят хората от вълчи нападения, които някога са си били голяма заплаха, както за човешкия живот, така и за стадата. За да се предпазят хората не са се доближавали до остри предмети, които символизират острите зъби на вълка. Сред тези предмети са ножове, ножици, куки, игли и др. Та в тази връзка днес и изобщо през целия този вълчи период не се шие и плете. Малко почивка за жените нали 😉

В същото време Вълчите дни са времето за последна подготовка за зимата и за приближаващия пост. Това са дните за завършване на ремонтните по дома и двора. Използвайте тези дни и вие, за да подготвите къщите си за студовете. Една приятелка точно вчера ми каза, че оплътнява прозорците. Ние пък извадихме зимните дрехи 🙂

На днешния ден, както и в другите Вълчи дни, не трябва да се замръква навън, за да не го хванат човек злите сили. Общо взето това е времето, в което се слага край на общо селските забави, събори и т.н. Време, в което човек се прибира в дома, време в което се затваряме и обръщаме към общуване със семейството.

И знаете ли, във всичко това има много логика. Първо, по отношение на вълците – смята се, че точно в този период започва размножителният им сезон и те стават изключително агресивни. Второ, започва и да се стъмва рано, започват дългите нощи. Трето, спирането на празненствата, само след 4 дни започват постите, време в което човек се отдава на съзерцание, молитва и преоценка на света и живота; време, в което не се празнува, а се кротува.

Та така, днес е семеен празник. На трапезата се слага пилешко и най-вече, повтарям, не се замръква навън (нищо, че ние ще се размотваме из парка с кучетата – това не е въпрос на избор).

Честит празник и да бягаме да се радваме на последните слънчеви лъчи! Сега ни се е паднало 🙂

* Ако виждате реклами в края на този пост, то те са поставени и подбрани от wordpress.com, а не от мен!

Advertisements

Не ме чакайте, днес съм на гости на Иван :)


Ами да, Ивановден (7 януари) ми е един от планираните дни в годината. На гости съм на Иван, който е един от най- най-близките ми приятели. Да е жив и здрав, още дълго да спазваме таз традиция.

Днес има толкова много именници около мен, че ми се пълни душата … направо Йордановден и Ивановден ми се сливат в едно общо празнуване. Имам няколко приятели Ивановци, един брой Иво, няколко мацки Ива, три прекрасни Ванчета и Йонко, в добавка Калоян и Йоани (Яна и Янко тук не ги броя, въпреки че те пък може и да се броят :)) Всички да са живи и здрави. И съм сигурна, че забравям някой, моля да не ми се сърди. Ми знаех си, че забравям Жането, пупу зло да те забрави мила, всичко най-хубаво и на теб!

Та в този ред на мисли трябва да ви е ясно, че в моята глава Ивановден е голям празник.

Иначе църквата почита Свети Йоан Кръстител. Според традицията пък днешния ден е подходящ за побратимяване и кумство. В този ред на мисли днес се ходи на гости не само на именици, но и на кумовете и се носи вино и месо. Правят се софри и изобщо ситуацията е на принципа „абе вие няма ли да се напразнувате най-после, аман от празници :)“

Днес имен ден имат Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa.

Честит празник и наздраве! Аз отивам да проверя дали Ивановата котка още ми е приятел 🙂

PS. Хич няма да се впускам в обяснение за традиционните къпания на невести и моми, че някак хич не ми е релевантно нито за съвремието, нито за проекта 🙂

Свети Стефан – празникът продължава


Признавам си съвсем честно, че почти нищо не знам за Стефановден. Някак обичаите и обредността на празника се размиват насред общотото коледно празнуване. Все пак Стефановден е третият и последен ден от Коледните празници – 27 декември.

Свети Стефан e бил сред първите жертви в името на Християнската вяра и се счита за първия мъченик. Много почитан светец в религиозно отношение.

В народната обредност това е последният празник от годината; ден за събиране с близки, за софри, за продължаване на коледното преяждане. Често младите семейства на този ден посещават кумовете. Готви се свинско със зеле (освен разбира се ако не ви е останал птеродактил със зеле от 25-ти), прави се баница с месо. Изобщо – живее се разточително 🙂

В някои краища на страната се изпълнява обичая ладуване – гадаене на момите кога и за кого ще се омъжат; в други започва спазването на забраните за мръсните дни, когато човек не трябва да замръква навън, а и прането също. Тъй че ако решите да перете, въпреки че днес не се върши къщна работа, да си приберете прането от балконите и терасите. За мръсните дни ще ви разкажа отделно, че е дълга тема 🙂

Имен ден празнуват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Хайде Честит ви Стефановден – празникът продължава!

PS. Росенце, честит празник и на теб 🙂

Бързо идвай у нас, че е Игнажден


Да, на 20 декември е Игнажден. Всички знаем, че на този ден е важно кой пръв влиза в домовете ни. Това е така наречения обичай Полазване. Според това какъв е полазника, т.е. първия гост, гадаем каква ще е и цялата година. Ако е добър или заможен, то тогава и годината на дома ще е богата и добра. Даже навремето хората са канили първия си гост (с тайната надежда, че някой няма да го изпревари). Знам също, че се гледа с добро око ако първо през дома прекрачи дете, особено ако е момиче. В интерес на истината винаги съм се чудела какво се случва ако полазникът е скръндза или лош човек … само дето още не се е намерила жива памет, която да ми разкаже. Варианти за гости много. Примерно ако аз ви се случа полазник това си е жива мъка 🙂 годината ще ви е емоционална, абсолютно дезорганизирана, тотално непредвидима, но поне със сигурност ще ви е нахилена, шумна и поносимо добра … С две думи – къде да идвам :)))

По традиция на този ден вратите на дома или по-скоро на двора се оставят широко отворени, тъй като всеки е добре дошъл.

Счита се, че от Игнажден започват Коледните празници. Трапезата трябва да е богато отрупана, но само с постни храни. За постещите хора е важно да отбележа, че от днес до Бъдни вечер се спазва строг пост – само на растителна храна. Правят се и колачета за всеки член от семейството.

Та като минах на кулинарна вълна се сещам да ви разкажа за моя първи сблъсък с празнуването на Игнажден. Бях втори курс студентка, тъкмо прехвърлила се от специалност История в Етнология, прясно забременяла и не можеща да гледам храна. По традиция първокурсниците организираха традиционно празнуване на празника и бяха надонесли домашни вкусотии и бяха отрупали една огромна маса. Разиграха ценка как се посреща полазник. Пихме, ядохме … абе кеф. Тогава за първи път ядох пълнени червени чушки с боб. Няма такава вкусотия, направо се влюбих. И до ден днешен свързвам Игнажден с пълнени чушки с боб, а пълнените чушки с боб ги свързва с Игнажден хихи.

Освен за храната и полазника помня, че съм чувала и чела, че от днес всъщност според народните вярвания започват родилните мъки на Богородица.

Спазват се и редица забрани. Не се шие и плете. Нераждалите жени не работят домашна работа.Не бива да се изнася нищо от къщата, за да не се изнесе берекетът. Изобщо днес е ден за мързелуване, празнуване, усмивки, сбирки с приятели и все такива хубави работи. Затова нека се придържаме към тази традиция и да се повеселим 🙂

На Игнажден има и много именници, тъй като Игнат се превежда и като огън и пламък. Имен ден имат Игнат, Игната, Искрен, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и производни! И да ви подсетя – на имен ден не се кани, ако имате именник наблизо можете бързо-бързо да му идете на гости, току виж вие сте му късмета 🙂

Весел празник на всички … и да си призная – днес аз първа влязох в нашата стая в офиса, горките ми колеги 😉

Андреев, Едрев или Мечкин ден – взаимното допълване на вяра и традиция


Андреевден, Ердев ден или Мечкин ден – говорим за едно и също, за 30 ноември. Три различни имена на един и същи празник, които взаимно се допълват, за да създадат една обща обредна картина (смес между религия и тотално различни от нея народни вярвания, както често се случва в нашия Календар на традициите)

Андреевден
Днес Църквата отбелязва деня на Св. апостол Андрей Първозвани или този, който пръв сред апостолите е повикан да последва Христос. Това е апостолът, който е ръкоположил първият Константинополски патриарх и се счита за апостол на Православните християни, особено в славянските държави.

Днес имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа, Първан, Първанка и др.

Едревден
Едрев ден или Едрей, това е същия ден с народното му име. Ще си кажете, че е диалектна форма, просто хората са изменили името Андрей. Ами не е точно така. Всъщност народът вярва, че от днес нататък денят започва да нараства или иначе казано наЕДРЯВА колкото просено зърно (да знаем, че реално не е така, но какво да се прави – вярвания). На днешния ден се варят царевица, жито, грах, леща, боб, за да расте реколтата и да едрее. И понеже е пост, това е и основното ястие на трапезата. В други години, когато Едревден не се пада в сряда или петък се разрешава и риба.

Мечкин ден
В Северна България Св. апостол Андрей се тачи и като покровител на мечките. Легендата разказва, че по време на отшелничеството му мечка убила вола, с който св Андрей орял. Тогава той преборил мечката и впрегнал нея вместо вола. Всъщност, както и по отношение на вълчите дни, хората се страхуват от мечките и от евентуалните им нападения. Вярва се, че ако окажеш почит на зверовете те няма да са настроени агресивно към теб, доста нехристиянско звучи нали. Да, но за да се вплете в Християнската вяра, този обичай трябва да си намери светец, към който да се закачи. В случая това е Св. апостол Андрей. Ако си спомняте подобна беше ситуацията и с вълчите дни и СВ. Мина, така е с мишите дни, за които ще ви разкажа догодина, че тази забравих (виновна съм, знам :))

И така, на днешния Мечкин ден най-възрастната жена в домакинството (добре, че у нас това все още не съм аз ;)) става рано и сварява някакаво вариво, в обищя случай царевица. После го хвърля нагоре към небето или в комина и нарича: „На ти мечко кукуруз, да ядеш варения, а не суровия и хората“. Това е обреда на предпазването.

В такива дни, в които народът извършва обреди, за да опази дома, реколтата или здравето си, често се случва да има забрани за извършане на определени битови дейности. Та и днес така не се върши домакинска работа и най-вече не се пере. С две думи, не се преработвайте … все пак е петък, поне тази година 😉

И настана постно време


Дълго време ще е това постно време. Днес, на 15 ноември, започна Рожденственският пост. За разлика от Великденския, този си е фиксиран във времето и лесен за смятане – просто продължава 40 дни, като 40тия е Бъдни вечер. Специално тази година има една особеност – тъй като 14 ноември е сряда, която принципно се води ден за пост, се приема че целия Рожденственски пост започва на 14ти. Аз обаче нямах такава нагласа вчера, та си започвам поста от днес 🙂

И така, мераклиите да постят си знаят, че се спират всички продукти от животински произход – месо, яйца и млечни. Карантията също я бройте месо, не се минава метър 🙂 Обаче може би не занете, че безгръбначните не се броят за животинска храна – не ме питайте защо, аз логика не намирам, а вероятно и няма. Демек разни миди, скариди, октоподи, охлюви и подобни са си съвсем разрешени за консумация по време на поста. Отделно е забранен алкохолът (тукааааа аз лично малко се разсейвам и приемам, че една-две бири не са алкохол :), ама Църквата не се разсейва де) и сексът. Хубавото на този пост е, че разрешава и консумацията на риба, освен в сряда и петък и в дните между 20 и 24 декември.

Принципно извън тези забрани, постът има по-скоро духовно значение. В старо време през този период се забраняват общонародните празненства, в това число и сватби. Това е време на смирение, на духовно израстване, вглеждане в себе си, на пречистване на душата и тялото, което завършва с изповед и причастие на 24 декември. Това е и време за молитва, за благодарност. Духовните и набожни хора знаят за какво говоря … а тези които не са – само с думи няма да ме разберат.

Аз лично от години постя в края на двата големи поста – седмица преди Коледа и седмица преди Великден. Правя го, защото така се чувтсвам добре – духовно и емоционално, защото това е моята си вътрешна потребност. От време на време постя и по-дълго, а се е случвало да изкарам и целия пост – въпрос на вътрешна нагласа. Тази година реших да започна от днес и ще видим докъде ще я докарам тази работа 🙂 Еееее, разбира се не очаквайте да спазвам строгата каноничност, просто не съм такъв стриктен човек … ама хич и въобще. Характер, какво да се прави 🙂

Успех!

Свети Димитър – време е да се приберем у дома


Днес е Димитровден, както всяка година на 26 октомври. Това е вторият голям празник, който разделя годината на два сезона, според народния календар на традициите.

И ако със Св. Георги идва лятото, със Св. Димитър то отстъпва място на зимата. В миналото на този ден са се прибирали стадата, разпускали са се ратаите, чорбаджиите са се разплащали с работниците … с две думи – свършвал е усиления работен сезон. След Димитровден започва плеяда от празници и вярвания и народният календар става много наситен с обреди и ритуали, много повече отколкото в летния сезон. Това е времето, в което хората се прибират в домовете си и така да се каже и започват да живеят в по-спокоен ритъм.

В народните вярвания Св. Георги и Св. Димитър са братя близнаци, конници, като Димитър е по-големия. Не случайно и иконите им си приличат. Разликата е, че Св. Георги язди бял кон, а Св. Димитър – червен; Св. Георги е обърнат надясно, а Св. Димитър наляво; Св. Георги убива змей, а Св. Димитър – човек.

Днес имен ден имат Димитър, Димитрина и производните им. Също така е и патронен празник на строителите.

Тази година Димитровден е и петък, така че празнувайте – няма някакви специални ограничения и традиции – просто това е първият от поредицата празници, които ще се заредят един през друг чак до Коледа, а и след нея … и така до другия Гергьовден и до следващото лято 🙂

Малка Богородица – Рождението


Днес, 8 септември, е Малка Богородица или празникът честващ раждането на Дева Мария.За Православието този ден е голям празник. За мен лично логически и смислово дори е по-голям от Голяма Богородица (но коя съм аз да оспорвам величието на религиозните чудеса :)) За съвремието сякаш празника все повече губи значение.

В народната традиция на днешния ден стопанките месят пити, които се носят в църквата. Правят се кравайчета, които се раздават на сираци. Не се шие ии не се тъче, за да не боледуват децата.

На този ден се правят много общоселски събори и празненства, а Роженския манастир празнува храмов празник.

И понеже Богородица е считана най-вече за покровителка на семейството и децата, то и днешния празник се почита предимно от жените. Аз лично ако успея ще запаля свещичка в църквата за здраве и това е, повече и да искам не мога с наличните контузии :)!

Честит празник!

Петровденски усмвки


Днес е 29 юни, денят посветен на двама светии, денят, в който приключват Петровските пости – денят на Св. Св. Петър и Павел. Голям празник… особено за мен 🙂 Днес имен ден имат Петър, Петя, Петра, Камен, Кремена, Павел, Павлина. А пък Калина има рожден ден 😉

Да, днес е Петровден. Това е един от големите летни празници, който се пада в началото или средата на най-усилното за селскостопанската дейност време – жътвата. Именно затова и не очаквайте сериозна обредност. В миналото по това време на годината се е работело много, бързало се е да се събере реколтата. На всичкото отгоре цялата тая задача, се е извършвала в големите жеги, които са ни нападнали и сега. Та с две думи, тоз празник е много добре дошъл, за глътка въздух и поводи за радост.

Сутрин рано жените носели в църквата за освещаване колачета и ябълки петровки, които после се раздавали за здраве. Давал се курбан, за да се пазят нивите от пожари – колело се младо петле. На някои места се прави и т.нар. „бял мъж“ – нещо като печене/пържено сирене с брашно и масло (аз лично не съм яла, но имам рецепти и нас … трябва да взема да го пробвам), а пък ако не е много жега може да се добави и баница. В много села е имало и има общоселски събори, особено ако селската църква е „Св. СВ. Петър и Павел“.

Е, специално тази година, празникът се пада в петък, а когато е сряда или петък следва трапезата да е постна, та се яде по изключение риба. Същото нещо ще се случи и на Голяма Богородица, ама за нея като му дойде времето. Но, както казах, за мен денят е много специален и аз спазвам задължително правилото и готвя нещо с пиле или ако не готвя, то задължително черпя с нещо пилешко. Е, малко не съм в канон, но пък съм си в моята си традиция 😉

На Петровден се работи само до обяд. После се празнува 🙂

И аз празнувам, но не защото имам именник във вкъщи. Аз празнувам друго – на този ден преди 12 години взех, че станах майка 🙂Да ми е живо и здраво голямото момиче

Весел празник и на вас 🙂 и честито на именниците, рожденниците и техните близки 😉

Росната утрин на Спасовден