Архиви

Няма нищо по-хубаво от лошото време *

Как се теглят пари в брой от банката :)


Това да се общува с мен понякога е голямо предизвикателство и за двете страни 🙂 Как ме търпят хората, направо не знам.

Разговор в банката преди малко:
– Добър ден 🙂 – казах аз, разлята в най-атрактивната си и кооперативна усмивка, щото знаех какво ще последва.
– Добър ден – ми рече и младежа зад гишето.
– Искам да изтегля пари в брой от моя лична сметка – човекът услужливо ме погледна. – Обаче съм си заключила пасивното банкиране и не знам с каква наличност разполагам, за да знам колко да изтегля.
– Дайте ми лична карта – каза момчето, докато се чудеше да се смее ли с глас, както му повелява душата или да запази спокойствие.
– Момент, това ли е лична карта, а да това е. С тия нови документи все не мога да науча кое е лична карта и кое книжка. Няма свикване.
– А обадихте ли се да ви го отключат? (за уеб банкирането иде реч)
– Ами не, защото мисля, че безвъзвратно съм си забравила паролата.
– Аааа, вие и паролата не си знаете …
– Ами, аз по принцип си я записвам в телефона, ама кучето взе, че ми го изяде, та сега така … – вече сдържането на смеха беше невъзможно 🙂
– Ние можем да ви я преиздадем срещу някаква сума.
– Натам отиват нещата. (и тук вместо да си замълча взе, че ме хвана логореята и стана страшно)Знам, обаче аз имам и пластика по тая сметка, която е изтекла и трябва да ида да ми я преиздадат в клона дето са ми я издавали, та ще направя две в едно, то и затова не мога да си я ползвам картата де и идвам да тегля директно (кат че ли ме пита някой).

– Имате Х пари по сметката.
– О, чудесно и аз толкова очаквах – и се доразлях в усмивка (бе не очаквах, ама се надявах). – Значи ще изтегля У.
– В какви банкноти ги искате, едри или дребни. – отговорих, че ми е все едно. Тук ще ви спестя един още по-абсурден разговор на тема кредитни карти, изтекла пластика и нови промоции, щото ще ви дойде в повече.

– Сменили сте си личната карта, но не сте го обявили при колегите в Младосткия офис.
– Ами не съм, трябваше ли?
– Явно сте им много симпатична щом са ви подминали и не са ви търсили – хехе почти като комплимент прозвуча. – Като ходите за другите работи им дайте номера на новата лична карта.

В този момент човека ми даде парите, аз му благодарих, че ме е изтърпял и съдействал. Ма то верно си беше за изтърпяване, но пък беше забавно. Е, такива едни работи ми се случват … аз съм си свикнала, хората, които са ми близки също, но непознатите … както казах, еми не знам как ме търпят 🙂

Истории от фестивала


Стоя и пия кафе на OMV. Градът тепърва се събужда, макар за мен утрото отдавна да е дошло. Първата задача е отметната. Имам време за кафе, за моменти насаме със себе си. Рядко ми се случва – първо, защото няма време и второ, защото трудно понасям самотата за дълго (ми нямам с кого да си приказвам).

И така, денят започва с изглед към все още снежната планина, обляна в слънце. Пред нея градът става все по-забързан. А това, повярвайте ми, много се усеща на бул. „Цариградско шосе“. Профучават коли и крачещи към работата си хора. Идват шофьори като мен. Едни зареждат и остават за кратко, други забързано изчезват. А аз стоя и се усмихвам, посрещам и изпращам. Спрял момент, последният преди да ме завърти мелницата на фестивала с пълна сила. Странна смес между високия адреналин в кръвта ми и кротостта на тишината.

Пролет е, красиво и зелено, с аромат на прясно кафе и кроасан с шоколад. И лист от джобното тефтерче, и молив, както едно време.

Хубаво е!

Аз и светът!
Аз и себе си!
Аз и усмивката!

Добро утро!

(Писано на бензиностанцията на 27 април 2012 г., в 8.00 ч)

Диалози 3


Днес за първи път от 7 години насам купих ягоди за дъщеря ми (след едно натравяне получи отвращение). Тя ги изяде с такъв кеф, че си спомних една стара история. Разговор между Калина, почти на 3 г. и един сервитьор. Действието се развива в 22ч. на един язовир в работен ден. Ние бяхме единствените клиенти:

– Исфинете, дали мога да ви попитам нещо? – пита наша Минка гордо и уверено.
– Да, кажи! – каза сервитьора в абсолютно изумление, увиснало чене и ококорени очи.
– Случайно да имате сладолед от ядодка?
– Имаме – с продължаващо изумление отговори той.
– Може ли тогава един за мене?
– А мама разрешава ли?
– Ами да.

Ние с баща й се чудехме на кое повече да се смеем, на тотлно втрещения, от говорещото му на Вие дете, сервитьор или на госпожицата с гордо вдигната глава и правилен изказ. И двете бяха изненада за нас 🙂

До ден днешен наричам ягодовия сладолед „сладолед от ядодка“ … еми така си остана 🙂

Сладоледът пристигна с милото „Заповядай“, а едни грейнали очички гарнираха отговора:
– Бугударя!

Още диалози
Диалози 2
Диалози…

Мария вкъщи


Ако можех да избирам, щях да живея в хан, мотел или пък хижа … с отворени врати, запалена камина и клокочещо гърне с боб. Щях да посрещам гости, да разменяме истории, мечти, радости, съвети и какво ли още не 🙂 Обичам хората, обичам шум, обичам смях и суматоха, обичам духа на веселието и неспирното бърборене …

От скоро в моя дом живее и радва душата ми Мария 🙂 Не просто коя да е Мария, а Мария Донева. Тя живее тук …

… в сладкото чорапено човече, в хубавите обеци и в тази много балансираща ме книга 🙂

Мария има вълшебно слово и златни ръце!

Един ден видях обеците тук и много ги харесах, после Мария ми поиска адрес и след три-четири дни на врата на офиса се позвъни 🙂 Беше писмо за мен, а в него прекрасна картичка и подарък. Да знаете, че усещането е страхотно. Тихо и без да казвам на никой си сложих подаръка. След около час изведнъж колегите казаха – абе много ти отиват тия обеци иии оттогава си го нося с кеф. Казах аз, че са правени за мен, дори и при този уморен вид си личи 🙂

Благодаря Мария!

P.S. Много исках днес да дойда в Чайната, да ви видя и чуя, но … знаете, че животът е онова, което ти се случва докато си правиш планове, е на мен детенце ми поднесе изненада-вирус и температура 38,5! И нали се сещате, колкото и голямо да е детето, в такива моменти то си иска мама 🙂

Прощъпулник


Започвайки този блог се бях зарекла да не го доближавам до кулинарните такива, които се радват не само на широка популярност, но са и ужасно много. Обаче, днес по изключение, ще ви покажа едно много любимо мое хоби … просто не мога да не се изфукам (нали съм ви казвала, че съм надувка :))

Тези, които ме познават лично, знаят че от петък съм в празнична еуфория свързана с първия рожден ден на племенника ми, който много, много иииии още много пъти по много обичам :)Днес се събрахме по роднински и отметнахме с един удар два заека – рожден ден и прощъпулник.

И специално за Светлина (която ми даде рецепта за тесто за фигурки) и Енчето публикувам снимки на сътворената погача по случая

ииии -Прочети цялата статия>

Маги :)


Откакто съм се родила, преди два месеца и половина, си живея спокойно с майка ми, баща ми и брат ми. Напоследък взе да ни става тясно вкъщи и големите малко взеха да ни се поскарват, но иначе си живеем добре … или поне така беше до днес.

Аз съм чинчила, живея със семейство чинчили в една малка къща, която си има стени с дупки.

От време на време излизаме в една по-голяма къща, където е доста широко и удобно за тичане и където живеят разни други интересни същества. Там живеят едни приятели, които много ни харесват, ама ни лаят и не знам защо това малко ме притеснява, та гледам да ги избягвам. Иначе като ги гледам на ръст са колкото майка ми и баща ми, космати са такива едни, ама са малко по-различни. Казват, че ги наричали кучета и всяко си има различно име. Има и едни големи същества, дето са доста високи, чак вратлето ме боли като трябва да ги погледна. Те са едни такива странни. Ходят на два крака и нямат козина, е добре де имат малко на главите, ама пак си остават смешни и плешиви. Казват се хора. Те ни хранят и много ни се радват. -Прочети цялата статия>

Ама той всъщност е момиче


Terrible pain, when you know that you did everything and its just not enough … when you are ready to turn the world round, but it just won’t help… It hurts so much… so much – статусът ми във Facebook  и Skype, най-спонтанната реакция…

Искаше ми се тази статия да беше различна, да беше в моя типичен стил – оптимистична и изобщо да беше плод на вдъхновение и усмивка. Искаше ми се, ама много ми се искаше!

Е, този път няма да е така, този път пиша, заради мъката и болката, които ме задушават, въпреки привидната усмивка и примирението. Нека, този който очаква днес да се усмихне докато ме чете, просто да затвори блога, днес тук усмивката ще бъде през сълзи.

-Прочети цялата статия>

Когато чашата е наполовина пълна


Днес се върнах от едно активно, забавно и пълно с всякакви емоции пътешествие. Заредена с настроение и сериозно количество физическа умора, за пореден път си давам сметка колко е важно да гледаме с усмивка и радост към живота. И, наистина, колкото повече човек отвори сетивата си за щастието, толкова по-бързо и лесно то го намира. Именно това се случи с мен последните три дни – изживях моменти на пълно щастие и душевна хармония … е изживях и много други емоции, къде позитивни, къде – не съвсем.

Сега обаче си лежа доволно в леглото, усмихвам се на света, на животинките в стаята, на самата себе си.

Помните ли приказката за чашата, която е пълна до половината с вода? За оптимиста чашата е наполовина пълна, а за песимиста е наполовина празна. Е, за мен животът е една наполовина пълна чаша, която ни предлага от всичко по много, стига да поискаме да отпием от нея.

И сега, в началото на лятото, в началото на седмицата и в началото на каквото и да било ново… бих искала отново да ви напомня:

„винаги гледайте от хубавата страна на живота” – струва си, наистина си струва!

11 години родителско-дъщерни радости и неволи


29.06.2000 г.

За много хора, това беше просто поредния от няколко ужасно горещи юнски дни. За мен обаче беше различен и честно казано много плашещ ден. Стоях сама в болничната стая на хладинка. Не бях спала като хората поне втора нощ по ред … ми как се спи след почти 48 часа напъни, рев и страх от предстоящата операция. Ми, аз за втори път в живота си влизах в болница, а първият пак беше тук – ама за задържане. И как така ще ме оперират, като аз съм се приготвила да раждам нормално и да си ходя … пък те сега искат да ме режат … да бе да! Да, да ама така става като ще ти се ражда дете зодия Рак – осем месеца се чуди как да излезе, пък ние се чудихме как да не му позволяваме и в деветия се заклещи. И на всичкото отгоре не можах да си гледам мача Португалия – Франция, пък Португалия падна заради една дузпа, пък аз само слушах нещастна в коридора пред родилна зала, щото не ме пуснаха вътре да си го гледам … значи пък. Read the rest of this entry