Не е важно колко си голям …

… а колко много си се размазал сутрешно, преди заспиване.

Тъкмо се подготвях да тръгвам за работа. Обърнах се за телефона и за последен оглед на принципа „ако забравям нещо, баш сега няма да се сетя кое е“, когато съзрях този интересен почти хъркащ дует 🙂

Е, как да не ги снимаш!

Единият точно се беше върнал от разходка в пухкавия пресен сняг. Беше се натичал, навъргалял и след това доволно назакусвал. Тя физиономията всичко си казва 🙂

Другата пък търча цяла нощ из стаята – отново. По някое време си се прибра, ще да е било по малките часове. Ама аз нали съм зоркото УХО и светкавичната РЪКА, та бързо-бързо я затворих. А споделих ли, че и тя обича чинно, подредено и бързо да закусва 🙂

И после що имат такива снимки, а!

Да си призная тайно, но ужасно много им завидях, нахилих им се и отлетях!