Ами аз нещо май напоследък спортувам от неделя на неделя. Но както вече писах, поради болен от глупост глезен, спортната седмица не се реализира. Трябваше да се пазя за предстоящите 5 км на Бухово и репетицията след това. Така де, другаря Ръководител специално помоли да гледам тази седмица да не се контузвам.
И така, след един прекрасен масаж на гръб в петък, бурен рожден ден на Ани в събота и няколко дни изправителна гимнастика, рано в неделя се натоварихме с кучето и Злати и духнахме на Бухово. Набързо обзаведох Хари със стария си състезателен номер и така реализирахме 5 км бягане … еее с ходене на изкачванията де.
Хари естествено искаше да тича напред, но като истински кавалер, държащ на пръхтящата си стопанка, ме чакаше чинно да го настигна. По едно време ни пресрещнаха 4-5 крави и той хем стреснат, хем заинтригуван, стоеше на пътеката и се оглеждаше за мен. Като ме видя явно доби кураж и хукна да ги проверява що за животни са пък тези 🙂 Кучешка му работа. А гледката и природата бяха страхотни.
Но сме голям екип, с време 39,35 мин.
Добре де, последна съм, ама времето ми е по-добро от преди. Значи за мене си съм победител 🙂
След бягането отидохме до Кремиковския манастир, направихме си мързелив следобед на бира, скара и сладки приказки. Ееее и един бонус от повръщащ Хари в колата на връщане … но това е друга, дълга и упорито миризлива тема.
После се отдадох на репетиция. Там пък се въртяхме, въртяхме, въртяхме … и тепърва ще се въртим около себе си най-вече. След това отпразнувахме рождения ден на Милена Цанкова.
Изобщо активна неделя, след мързелива седмица. Получават се нещата полека-лека 🙂 А трите почивни дни ми дойдоха перфектни.
PS. Снимката е на KrisoK и много му благодаря за нея, а целия албум от бягането е тук
juliapulia 
Юлке, почти съм решил да се запиша в твоя отбор по бързо ходене… 🙂
Хайде де, много е приятно 🙂