18 от 2018: да станеш на 18


wp-1545579355098..jpgДнес, ден преди Бъдни вечер, споделям най-голямата си радост, гордост, удоволствие, щастие и какво ли още не.

През 2018 година, покрай собствените ми амбиции, пътувания, сбъднати мечти, нови мечти и успехи, се случи най-важното нещо в живота на моето дете и на мен като майка. Дъщеря ми навърши 18. На 29 юни пред мен застана един пълнолетен, голям, все по-разумен и по-далеч от пубертета млад човек. Това парче месо, което се роди 3750 гр., сбръчкано, с прегракнало гласче, преносено и откровено сърдито, че го изкарват от удобната утроба. Това момиченце, което разнасяше кукли и плюшени играчки. Това добро детенце. Този ужасен тийнейджър. Това магаре 🙂 Да, всичко това се превърна в прекрасна млада дама.

Днес тя е шофьор (една от собствените й мечти). Днес тя преследва своите амбиции и се готви да пристъпи в живота със своята си визия за него. Днес тя взема решения за своя свят. Днес тя е мой коректив, който ме изслушва и съветва. Днес тя е мой приятел!

И като казах шофьор, това изобщо не е случайно. Много пъти вече го казах, че удоволствието детето ти да се справи с нещо само, винаги е щастлива стъпка напред. Но колата, колатаааааа. Когато детето ти застане зад волана, а ти се возиш до него. О, каква радост! Седнах до нея, а тя ме возеше с колата на баба си. Спокойна, уверена, но и много внимателна. Беше шофьор от няколко дни. А аз стоях до нея и си мислех „Божкеее, какво доживях. ДОЖИВЯХ БЕ! Детето порасна. Отгледахме го. Справихме се. Свършихме си работата.“

Да, точно в този момент, на седалката до шофьора, аз осъзнах с пълна сила, че оттук нататък сме равни. Осъзнах, че моята задача е изпълнена (и да знам, родител си за цял живот и е така да, ама вече е различно). И изведнъж ме обзе една гордост – за нея и за мене си.

Оказа се страхотен кеф да стигнеш до тук, до пълнолетието на детето си! И да, на мен ми е ново и му се радвам. Ама много му се радвам. С усмивката на дете 🙂

Как стана така, че тя вече е голяма, а аз още паза детското в себе си и никак не се чувства стара? Не знам, не питам. Важното е, че вече е така 🙂

PS. Ще пусна снимка, ако тя ми разреши 🙂

Реклама

Posted on 23/12/2018, in Разни. Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Тази малка мушица, дедо не спираше да дърдори в колата ти, само на 11 тогава, майко мила, надявам се, че това палаво огънче в нея не е вкарано в някоя кутия по идея на образователите или „за нейно добро“. Браво, мамо!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: