Да намигнеш на Стокхолм …

… или той да намигне на теб. В случая май беше по-скоро второто.

Ами така си е. Стокхолм ни показа от себе си точно толкова, колкото да ни зариби да се върнем. Е, ние и не очаквахме повече от една вечер и една сутрин време. Така стоят нещата, когато пътуваш по работа – всичко е наситено със звуци, цветове и аромати (в нашия случай и с бръснещ вятър, и студ).

Стокхолм ни посрещна с лошо време и приветливи хора. И така си ни изпрати. Облаците все бяха на ръба да ни ударят в челата, но това не се отрази и грам на доброто ни настроение.

След първите впечатления, придобити от самолета, се озовахме в едно предградие или иначе казано в един бизнес град. Град, който си има всичко – офиси, жилищна част, зелени площи, симпатични улички, велоалеи, много автобуси и спирки, метро и мол… и метростанция в мола. Голямо мотане падна докато я намерим. Те хубаво ни казваха хората, че трябва да влезем в мола, ма някак първоначално не можехме да се доверим на странните напътствия, които получавахме.

Няма да ви разказвам за аборигенското ни поведение докато вденем какъв точно билет ни е нужен или как брояхме спирките, за да слезем на правилната (вие знаете ли какво безумно произношение имат тези хора на сравнително прости и ясни думи). Но не мога да пропусна факта, че се загубихме в метростанцията. И не се загубихме в смисъла да не знаем къде се намираме, щот ние си знаехме, че не знаехме. Повлечени от потока хора се изгубихме един от друг. И телефоните решиха, че няма да работят. Лутахме се нагоре надолу доста време. А метростанцията грознаааа, те повечето по тая линия бяха грозни. Докато се намерим, хванем следващата мотриса и стигнем до центъра направо ме хванаха лудите в тия подземия – хем схлупено, хем гъмжи от народ.

Излязохме на повърхността с огромна радост и там ни посрещна следната гледка

Ми нация техническа и статуите им са hi-tech 🙂 Дали слуша музика с тези червени слушалки не знам, ама много му отиват на синкавия тен на лицето …

Разходихме се въпреки студа, навлечени във всички налични в ръчните ни багажи дрехи – малко ни бяха ей.

Старият град или Gamla Stan беше хубав, особено на свечеряване. Разположен е на остров, по-скоро на острови, обграден от вода и съоръжен с една сюрия мостове за автомобили и колоездачи. Имаше нещо много особено в атмосферата – малки улички, стари внушителни и красиви сгради, а до тях съвсем съвременни широки мостове, пътища и велоалеи.

И … велосипедисти отвсякъде

и … една лъвица Елза, махаща с предни лапи

и … ниски входни врати на старите сгради; а защо са толкова ниски при положение, че шведите са високи хора, идея си нямам 🙂

и … много вода

и … красота

и … една кифла, която се опитва да подучи Бойчо да пресекат неправомерно, докато Никола се опитва да ги спре и им обяснява, че това не е у нас 🙂

и … нощ … и студ на кутийки

Силно премръзнали и доста гладни се намъкнахме в едно уютно малко кръчме. Пихме шведска налвна бира и ядохме сьомга. Някои още ни е яд, че не си я доядохме 🙂

И след като се стоплихме, поехме с метрото по обратния път към хотела. Ето и снимка от хотелската стая с нетрадиционно прозоречно решение и уникално удобен стол

и … изглед от прозоречното решение.

На другия ден си свършихме работата и доволни поехме към летище Арланда и полетите към София.

И тук е момента да кажа, че пътувах със страхотни момчета – Никола и Бойчо. А както знаем добрата компания е ключът за успешното пътуване. Благодаря ви колеги за вниманието, за кавалерството и за помощта.

Повечето снимки са на Никола Балов, който списва най-добрия блог за мобилни устройства и технологии.(аз трудно снимах с една ръка)

Очаквайте продължение… а пък ние със сигурност ще се върнем пак там, най-малкото, за да си доразгледаме 🙂