Градски акценти

Хич не я обичам София. Цял живот така. Една ми е забъзана, негостоприемна, недружелюбна, сива и прашна. И все като се прибирам от някъде и ми е едно такова тъжно. Така се чувствам и това е. Та по тези причини гледам като мога да се яхам на метлата и да хващам гората.

Обачея каквото и да прави човек, все някога му се налага да остане. И като остане все трябва нещо да прави. Та общо взето има два избора – или се правиш, че не забелязваш града или намираш нещо, което да ти хареса в него. Ми аз напоследък се придържам към второто (някак си по-добре ми се струва).

И днес така. Случайно попаднах в подлеза на Софийския университет и то пък взе, че заваля. И подлеза се изпълни с живот 🙂 Разни хора бързаха за метрото. Други се бяха скрили просто така. Голяма група велосипедисти се беше събрала и създаваше онзи приятен бъззззз, който като магнит те тегли да забалежиш някакви симпатяги, които откровено се забавляват от това, че са заедно, независимо от външните обстоятелства. Абе с три думи – пътра градска среда.

И в един момент насред шумотевицата се извиси чист и привличащ танцувалната ми душа хип-хоп. Спрях се и зазяпах. Три момчета направиха страхотно шоу. Не успях да направя клипче, още малко сила ми трябва на ръката. Но не се сдържах да щранка 2-3 снимки (което всъщност направиха и много други хора).

Да ви кажа доста народ събраха 🙂

И много народ усмихнаха.

Дори кучето се спря да погледа 🙂

Били там в подлеза всеки ден … или всеки почивен ден … разсеях се и забравих точно. Но, ако сте наблизо идете ги вижте. Ще ви харесат много обещавам 🙂 Пък ако не ги откриете и времето е хубаво, потърсете ги наоколо, кои знае къде правят своето шоу и създават радост за окото и ухото.

Мен определено ме заредиха с добро настроение. Хубави хора, влагащи сърце и душа в хобито си. Готино! Дава ти градски вкус и усещане за смисъл (това просто трудно ще го видиш в гората).

Е, и почивните дни в София могат да са приятни извън парка. И слава богу, че е така!